Използване на ПЕКС система (PECS) при аутизъм

Какво е PECS (ПЕКС)?

ПЕКС (PECS) е форма на прогресивна и алтернативна комуникация, която използва картинки вместо думи, за да помогне на т.нар. „невербални“ деца да общуват с околните. PECS е разработена специално за деца с аутизъм, при които има значително забавяне на говорното развитие. Благодарение на тази система, децата са способни сами да инициират комуникацията.

PECS е създадена и развита през 1984 г. от Lori Frost и д-р Andrew Bondy. Целта на системата е да обучи децата с аутизъм в бърза, самостоятелно инициирана, функционална система за коуникация. PECS започва с единични картинки, но бързо преминава в конструиране на изречения.

 

При първото занятие, на детето се дават комплект от картинки, на които са изобразени любимите му играчки или храни. Когато детето иска едно от тези неща, то трябва да подаде съответната картинка терапевта (партньора). Щом получи картинката, терапевтът трябва да подаде съответната играчка или храна на детето. Този обмен стимулира комуникацията.

PECS терапията може също така да се използва като средство, което прави видими и чуваеми коментарите за нещата в околната среда. Например, когато детето види самолет в небето, то трябва да вземе картинка на самолет в ръката си. Идеята на терапията е, че колкото по-бързо детето усвои употребата на думите и техните значения, толкова по-скоро ще започне да използва и естествената реч.

 

Детето може да бъде обучено в PECS от родител, терапевт (логопед) или болногледач, който е добре запознат с методите на терапията. В ранните етапи на обучението, детето избира картинка на желаната храна и получава съответната храна в замяна на картинката. Получаването на храната е позитивна стимулация за използване на картинките като метод на общуване.

Обикновено PECS терапията протича и се преподава в 6 фази:

Първа фаза: Насърчаване на комуникацията!

Детето се обучава да разменя единични картинки за обекти и дейности, които наистина иска.

Втора фаза: Разстояние и постоянство!

Все още използвайки единични картинки, детето се обучава да генерализира това ново умение, чрез прилагането му на различни места, с различни хора и от разстояние. Децата, също така, се научават да бъдат по устойчиви и постоянни комуникатори.

Трета фаза: Разграничаване на картинките!

Децата се обучават да избират между две или повече картинки, с които да поискат обекта, който желаят. Картинките се поставят в „книга за комуникация“ (дневник), в която има вградени Велкро лепенки. Към последните, всяка картинка може да бъде лесно прикрепена и свалена, за лесна комуникация.

Четвърта фаза: Структура на изречението!

Детето се обучава да образува прости изречения, като подрежда картинките върху Велкро лепенките. Започва се с картинка „аз искам“, последвана от картинки с желаните обекти.

Пета фаза: Отговори на въпроси!

Детето се обучава чрез картинките да отговаря на въпроси – „Какво искаш?“.

Шеста фаза: Коментари!

В тази фаза детето се обучава да коментира в отговор на въпроси, като „Какво виждаш?“, „Какво чуваш?“ или „Какво е това?“. Детето се обучава да конструира изречение, като започва с „Аз виждам“, „Аз чувам“ и т.н.

 

Част от запознатите с PECS системата, смятат че тя не е ефективна и би могла да забави или дори да наруши развитието на естествен говор. Въпреки това, днес се правят много сериозни проучвания, доказващи, че в действителност, PECS помага на децата да развият вербалния си език, намалява избухливостта и странното поведение, като насърчава и предполага активна социализация.

Публикувано в Без категория | 22 Коментара

Церебрална парализа – терапия чрез игра

Играта е една от дейностите, които носят най-голяма радост на децата.

Тя позволява на децата да добият самоувереност, да изградят връзка с другите деца, както и да се опознаят. Това е опит, пример за това, какво означава да бъдеш дете и такъв, от който нито едно дете не трябва да бъде изключвано.

За децата с церебрална парализа, играта може да презентира някои много реални препятствия. Въпреки, че децата имат вроден инстинкт за игра, при физически и когнитивни дисфункции, често се появяват затруднения при осъществяване на игровите дейности. И това е мястото, където Игровата терапия може да помогне!

Терапията чрез игра е иновативен процес, предоставящ на децата уменията, от които те се нуждаят, за да се забавляват и да изграждат ценни връзки. Терапията чрез игра позволява на децата да получат забавни, емоционално освобождаващи и универсални преживявания.

Игротерапията е терапевтична и психологическа интервенция, която използва играта, за да помогне на децата с церебрална парализа да развият по-добро усещане, използвайки двата вида игра – режисирана и нережисирана. Това позволява на децата не само да се научат как да се свързват с околните, но също така активира физическите способности, когнитивните функции и емоционалните нужди на всяко дете. 

Игротерапията позволява на децата с церебрална парализа по-лесно да изразяват себе си. Звучи лесно, защото способността да играят, е заложена в мозъка на децата, но в действителност, обучението в игра, може да бъде предивзикателство за някои деца.

Играта с цел е също терапевтичен метод за подобряване на психичното здраве. Терапията дава на децата „гласът“, който не им достига, за да се изразят с думи, като по този начин осигурява ценна информация за емоционалното им състояние. Например, ако поискате от едно дете да нарисува семейството си и на картинката, то е встрани от цялото семейство, вероятно се чувства излирано или самотно и без да използва думи, може да изрази емоционалното си състояние.

Но предимствата и ползите на Игротерапията са много повече и включват:

  • Повишаване на самоувереността.

  • Подобрява вземането на решения.

  • Подобрява усещането за контрол над околната среда.

  • Активира адаптираната игра.

  • Резолюция на емоционалните бариери.

  • Намалява чувството на безпокойство, гняв и депресия.

  • Развива решаването на когнитивни проблеми.

  • Увеличава автономността.

  • Повишава степента на релаксация.

  • Подобрява самоизразяването.

  • Намалява чувството за изолираност.

    В повечето случаи, игротерапията се препоръчва, когато детето прохожда, като често началото може да се постави още преди навършване на 2 години. Игровата терапия често се извършва когато детето е малко, но не е обичайна практика в началото на юношеството.

    Колкото по-рано бъде започната терапията, толкова по-рано детето ще усети ползите от наученото.

    Има три форми на игрова терапия:

    • Нережисираната игра се случва, когато детето бъде насърчено само да избере с какво и как желае да играе. Това дава на терапевта ясен поглед върху чувствата, емоциите и желанията на детето, както и върху моментното му състояние.

    • Режисираната игра се осъществява, когато терапевтът определя как игровият процес ще се развие.

    • Игра по предписание е когато терапевтът обучава детето в адаптирани игрови методи и дейности.

    Игровата терапия може да се осъществява както само между терапевта и детето, така и в група. В допълнение, игротерапията съчетава много видове, от физически дейности, които изискват активни движения, до използване на играчки в групи или самостоятелно, за пасивни дейности.

    По време на игротерапията, децата научават:

    • Как да се забавляват.

    • Как да намират нови приятели.

    • Как да превръщат игровите импулси в действия.

    • Как да играят сами и с други хора.

    • Как да минимизират физическите ограничения.

    • Как да манипулират с играчки и други предмети.

    • Как да се съобразяват с обществено приетите норми на играта.

      Техниките, които използва игротерапията включват:

      • Говорна терапия.

      • Разговори, ангажиращи детето.

      • Разкази и приказки, съдържащи положителни послания.

      • Взаимодействие с животните.

      • Създаване на връзки с деца и възрастни.

      • Време за семейството.

      Играта по предписание, въпреки условията, може да бъде много забавна. Играчките се сграбчват, експлоатират и манипулират. Креативните изкуства и дейност, насърчават споделянето и откритостта. Големите арт проекти, създавани съвместно с други лица, осигуряват чувство за партньорство и доверие. Включването на музикалните дейности, насърчава и активира сетивата. Лесно е да се разбере защо децата предпочитат игротерапията, в сравнение с други похвати, които често намират за скучни и неприятни.

      Игротерапията започва с оценка на когнитивното, емоционалното и физическото състояние на детето, както и с преглед на медицинската документация и досието му. Провеждат се „интервюта“ с детето, родителите и близките. В началото на терапевтичния процес, терапевтът отбелязва дейностите, които допадат на детето и му доставят удоволствие, както и тези, които биха спомогнали за развитие на активностите и дейностите, към които е насочена целта на терапията. След това, терапевтичният план се развива, като най-вероятно той трябва да включва самостоятелна игра, групова игра, игра със семейството, всички насочени към активности и дейности, в които детето само определя кога и как ще се процедира. Честотата на терапевтичните сесии се определя от нуждите на самото дете.

      Част от използваните алтернативни средства на игротерапията са:

      • Мека глина;

      • Моливи, маркери, пастели, четки за рисуване;

      • Костюми с Велкро затваряне;

      • Големи мъниста и броеници;

      • Пясъчни тави;

      • Текстурни играчки;

      • Ярко оцветени играчки и игри;

      • Елементарни музикални инструменти и звънчета.

      Една от основните отговорности на терапевта е, да се увери, че игротерапията се провежда в условията на безопасна околна среда. Някои от мерките, които могат да се вземат, с цел обезопасяване на пространството, в което ще протече терапевтичният процес, включват:

      • стратегическо разполагане на възглавници и призмил;

      • големи плюшени играчки;

      • меки килими;

      • стационарни играчки и куклени къщи;

      • ярки светлини;

      • безопасни повърхности за игра

Публикувано в Без категория | 17 Коментара

Осем съвета за пазаруване на играчки за деца със специални нужди

Откриването на подходящи играчки за дете със специални нужди, може да се окаже трудна и непосилна задача. Как да изберете подходяща играчка за Вашето дете? Ето някои съвети, които биха помогнали в избора:

  1. Обърнете внимание на необичайните интереси!

Много деца със специални нужди може да не се интересуват от традиционните играчки. Вместо това, те може да се привличат и интересуват от други неща – ветрила, вакуум, или дори щепсели кабели. Вземането на техните интереси предвид, може да Ви даде представа какво да изберете. Опитайте и обмислете добре, какъв е аспектът на необичайните елементи, привличащи вниманието на Вашето дете. Например, ако детето харесва линейни елементи, като кабели, струни и колани, вероятно е добре да изберете играчки като пръчици, кукли с много гъста и „жилава“ коса, или играчки с дърпане, които имат прикрепено въже или конци. Играчките трябва да имат смисъл за всяко дете индивидуално. Без смисъл, играта с тази играчка няма конкретна стойност.

  1. Осигурете движение!

Играчките, или игрите, които карат децата да се движат и осигуряват някакъв вид сензорна стимулация, са задължителни от раждането до 2 годинки, но са и изключително и еднакво важни и през целия живот. Чрез движенията и сетивния опит, тялото учи и наборът от неговите умения се разширява и подобрява с повторение и практика. Атлетичните игри, като футбол, баскетбол, бейзбол, гимнастика, плуване и езда, са винаги позитивни. Движенията помагат да се продуцират качествени и координирани действия. Съвременните електронни системи за игра са оборудвани с дейности, които позволяват или да се имитират движенията, или да се извършват такива в отговор на променящите се параметри на играта. Игрите, или играчките, които изискват повишена двигателна активност, помагат да се увеличи цялостната здравина и кондиция на тялото.

  1. Придайте смисъл на нещата!

Играчките трябва също да насърчават сензорната обработка и да бъдат със следната насоченост:

  • тактилни (докосване)

  • акустични (звук)

  • визуални (поглед)

  • вестибуларни (движение)

  • проприоцептивни (усещане от мускули и стави).

Особено важно е да знаете какъв тип сензорна информация и усещания Вашето дете харесва или не харесва. Някои сетивни възприятия могат да бъдат неприятни за децата и да ги карат да се чувстват некомфортно.

  • За тактилна стимулация, освен всички налични на пазара изкуствени материали, можете да използвате и много естествени материали, като пясък, листа, леща, пшеница, бобени зърна и други.

  • Слухови възприятия: те трябва да осигурят форми на звуци или музика, които детето трябва да диференцира. Примерите включват игри от типа на „Саймън“, който издава различни звуци, или музикални CD-та, предлагащи забавни танцувални инструкции, които детето трябва да следва.

  • Визуални възприятия: визуалните усещания трябва да осигуряват възможности за диференциация между цвят, размер и форма, както и възможности за идентификация, сканиране и проследяване на обекти.

  • Вестибуларни усещания: примери за такъв тип усещания са люлеене, въртене, висене с главата надолу, както и цялостни движения като ходене, тичане и скачане.

  • Проприоцептивни възприятия: те осигуряват сетивната информация от мускулите и ставите на тялото. Игрите, които карат децата да се движат, скачат, въртят, ритат, хващат и претъркулват, са само част от примерите за проприоцептивни усещания и възприятия.

 

  1. Мотивиране на двигателните умения!

Играчките, които насърчават използването на ръцете и пръстите, са от съществено значение. Уменията на фината моторика започват да се равиват още при бебетата, постепенно стават по-отчетливи (към 18 месечна възраст), между 2 и 3 годинки стават изключително явни и продължават да се развиват до израстването на индивида. Има много играчки, които могат успешно да бъдат използвани за трениране и усъвършенстване на фината моторика, като някои от тях включват конструктори, мозайки, макети на колички, електронни игри, боядисване или оцветяване с четка, музикални инструменти, както и всички видове дидактични игри за вгнездяване, от типа на Сеген. Каквито и да са, игрите и играчките, които насърчават употребата на пръстите и ръцете, ще повишат и подобрят уменията, изисквани в училище, като например писане с молив или химикал, рисуване и чертаене.

 

  1. Научете повече за живота!

Играчките, които осигуряват някаква форма на образование, са чудесен начин да обучавате детето, без структурата на класната стая или домашната околна среда. Децата се учат непрекъснато, още от раждането, но периодът между 18 месеца и 2 години е критичен за обучението им, защото те мислят, че играят, когато всъщност учат. Игрите и играчките, които насърчават ученето, трябва да имат структура, при която детето трябва да отговаря на въпроси, или да реагира на сигнали, изискващи когнитивен процес в играта, като отговори с правилните животни, форми, цветове или числа. Игри, които включват часовника като външен маркер, също вършат отлична работа.

 

  1. Освободете въображението!

Играчките трябва да позволяват на детето да избяга на алтернативно място, където е позволено и допустимо да си глупав. До две годишна възраст, децата развиват нови умения в тази сфера, а към третата годинка, въображението им наистина започва „да лети“. Играчките трябва да позволяват на децата да конструират, моделират или създават идеи и концепции, които наистина означават нещо за тях. По-важното, играчките трябва да подкрепят тяхната експресия, идеи, желания и нужди в ежедневието. Конструирането, рисуването и оцветяването са чудесни начини за насърчаване на въображението и креативността. Куклите и движещите се фигури са също отлично средство за развиване на въображението, тъй като те позволяват на детето да стане някой друг за този период от време.

 

  1. Играй сам, но и с други!

Играчките трябва да позволяват както независима и самостоятелна игра, така и комбиниране и участие на други деца или възрастни. Първоначално, децата играят самостоятелно, но в крайна сметка те винаги се сливат в паралелна или комбинирана игра. Възрастовият обхват за този тип игри може да варира, в зависимост от социалните умения на детето, въпреки че в повечето случаи индивидуалната игра започва обикновено преди две годишна възраст, а комбинираната игра започва между две и три годинки.

Самостоятелната игра предразполага децата да чувстват пълен контрол над ситуацията. От друга страна, играчките, които предполагат комбинирана игра, позволяват на децата да играят в по-разнообразни форми и варианти и допринасят за по-големи обучителни възможности.

 

  1. Социализирай се!

Играчките трябва задължително да насърчават социалното поведение. Игрите, играчките и игровите действия, трябва да инициират езика като средство за общуване между двама или повече души. Игрите, които изискват от децата спортсментско поведение, са чудесен пример за социализация. Този тип дейности помагат при преодоляване на предизвикателствата при социалните взаимодействия и правят комуникацията по-разбираема и общуването по-пълноценно. 

Публикувано в Без категория | Коментирайте

Общуване и церебрална парализа

Церебрална парализа е термин, използван за описание на тежки състояния, причинени от мозъчни увреди, по време на мозъчното развитие. Мозъчните увреждания водят до липса на мускулен и ставен контрол и нарушена мускулна координация. Локализацията и тежестта на мозъчното увреждане определя степента и вида церебрална парализа: лека, изразяваща се предимно в неловкост, или тежко състояние на детето, от ранна детска възраст. Пациентите с церебрална парализа често имат и други, придружаващи заболявания, като припадъци, умствени увреждания, загуба на слуха, зрителни нарушения, комуникативни нарушения, както и увреждания на другите сетива.

Тъй като церебралната парализа води след себе си много проблеми, смущаващи общуването и отнасящи се до зрението, слуха и говорно-езикови дисфункции, съществуват подпомагащи технологични устройства, способни да подпомогнат и облекчат общуването. Технологични устройства, подходящи за употреба в случаи на церебрална парализа, са различни инструменти, оборудване или услуги, предназначени да повишат ефективността на някои физически и умствени способности. Тези устройства могат да помогнат на деца и възрастни с церебрална парализа и да повлияят комуникативните нарушения, които предполагат широк спектър от увреждания и ограничения.

Допълващите комуникационни устройства са методи, които помагат на лицата с церебрална парализа да общуват по-лесно и ефективно. Такива устройства са както електронните говорни синтезатори, така и обикновената дъска със снимки и рисунки, представящи ежедневните нужди на пациента. Тази технология може да помогне на детето с церебрална парализа да общува, да се почувства много по-независимо, както и да вземе участие в различни дейности с другите деца.

Пациентите с церебрална парализа и коммуникативни дисфункции, могат също така да се възползват и от ръчни комуникационни устройства. Мануалните дъски за комуникация са икономично и разумно решение, чрез което съответният пациент може да общува значително по-свободно. Тази дъска не включва никакви механични части, а вместо това използва снимки на обектите. Различните изображения на обекти, като четка за зъби, снимки, символи, както и принтирани печатни думи, могат да пресъздадат съобщението или посланието на пациента.

Основна роля в подобряване комуникативните способности на пациента, заема логопедът. Понятието комуникативни умения може да включва говорене, езика на жестовете, или използване на подпомагащи устройства и методи. Логопедът помага на децата, способни да говорят, чрез ежедневна работа с тях, целяща основно да направи речта им по-разбираема и функционална. Освен това, логопедът може да помогне на децата с церебрална парализа, като подобри езиковите им умения, чрез изграждане на необходимите езикови умения, заучаване на нови думи, разширяване на пасивния и активен речник, изграждане на правилно структурирани изречения, или подобряване на уменията за слушане и разбиране.

Когато подпомагащите говорни техники и устройства не са способни да облекчат и подобрят комуникативните способности, както и в случаи на несъществуващ контрол над мускулите, осъществяващи говорния процес, пациентите с церебрална парализа могат да бъдат обучени в жестомимична реч.

Тъй като случаите на церебрална парализа силно се различават при отделните пациенти, то и техниките, които биха подобрили общуването, също са много разнообразни. Комуникацията е много важен инструмент за пациентите с церебрална парализа, опитващи се да изразят себе си. Децата с церебрална парализа и комуникативни проблеми, ще открият с облекчение, че имат възможността да изразят своите мисли, потребности и интереси по начин, по който преди не са били способни. 

Публикувано в Без категория | Коментирайте

Хранене и церебрална парализа

Церебралната парализа, като група заболявания, отнасящи се обикновено до мозъчни увреди, обикновено води до някакъв вид двигателна дисфункция и нарушения в походката. За това заболяване няма лек. Освен това, точната причина за появата на церебрална парализа не винаги може да бъде посочена. Едно от нещата, което изглежда по-важно при церебрална парализа, отколкото при други заболявания, е храненето. Храненето е особено важен фактор, който трябва да бъде внимателно следен от бременната жена, от кърмещата майка и от лицето с церебрална парализа през целия му живот.

Недохранването е състояние, което може да доведе до сериозни проблеми, включително до смърт. Недохранване настъпва, когато тялото не може да получи достатъчно количество витамини, хранителни вещества и минерали, които са му необходими, за да функционира правилно.

Недохранването може да бъде свързано с церебралната парализа в пренаталния или неонаталния период. Хранителният статус трябва да бъде внимателно следен и контролиран, през цялото време. Липсата на хранене по време на бременност, както и при кърмещата майка, може да причини поява на церебрална парализа, развила се поради увреждане на мозъчната тъкан на плода. Храненето трябва да бъде следено отблизо и по време на развитието на плода.

Лицата с церебррална парализа са не винаги способни да осъществяват храненето, което им е необходимо, поради множество фактори. Лицето може да среща трудности в координиране работата на мускулите на езика и устата, както и при дъвчене и преглъщане. Това може да доведе до трудности, или дори отказ от хранене и пиене. Лицата с церебрална парализа много често не могат да държат самостоятелно приборите за храненето.

За да се предотврати недохранване при лица с церебрална парализа, може да се наложи употребата на хранителни добавки. С този метод, обаче, трябва да се внимава, тъй като неспособността за правилно и плавно преглъщане може да доведе до задавяне или вдишване на хранителни частици.

Има някои решения за лица с церебрална парализа, имащи проблем с храненето. Логопедът е специалистът, който може да предложи различни методи, като мускулни упражнения, които развиват мускулите около устата. Имайки по-добър контрол върху мускулите на устата, лицата с церебрална парализа могат да осъществяват приема на храна по-добре. Проблемите, свързани с храненето могат да бъдат облекчени и от различни хирургични интервенции.

Лицата с церебрална парализа могат да развият и други нарушения, свързани с храненето, включително недостатъчен прием на калории, поради повръщане, или други стомашни проблеми.

Около 35 % от децата с церебрална парализа страдат от недохранване и по тази причина, проблемът трябва да бъде разгледан отблизо и много внимателно.  

Публикувано в Без категория | Коментирайте

Избор на обувки за деца с ДЦП

Когато трябва да изберат подходящи обувки за дете с ДЦП, родителите имат много възможности. От една страна, всеки родител иска да избере обувки, които не се различават от нормалните и изглеждат добре, но от друга трябва да се изберат обувки, отговарящи на нуждите на конкретното дете. Много деца с церебрална парализа се нуждаят от ортопедични обувки, но за съжаление не носят такива. Ортопедичните обувки са специален вид обувки, произвеждани обикновено от здрава кожа, достигаща над глезена. Обикновено тези обувки имат твърда подметка здрава, солидна конструкция, за да осигурят оптимална опора на ходилото. Някои обувки са изработени със специална опора за свода на ходилото. Здравата, ергономична, ортопедична обувка започва да се счита за крайно необходима съвсем отскоро.

Теорията за ортопедичните обувки, като част от терапията, се основава на идеята, че правилната позиция на ходилото ще подпомогне добре балансираното и правилно развитие на детето. Днес има тенденция ортопедичните обувки да се произвеждат с вградена шина и по начин, гарантиращ тяхната лекота и комфорт.

Главната причина едно дете да носи ортопедични обувки, е възможността да се използват метални ортези, фиксирани към обувките. Тези обувки са изработени от много здрава кожа и могат да бъдат „разглобени“ или снабдени с повдигащи устройства и други улесняващи употребата аксесоари. Освен възможността за използване на ортези, има още няколко причини, поради които е добре децата с ДЦП да носят ортопедични или всякакъв друг вид корекционни обувки. Всъщност, обувките, които помагат най-много на децата с ДЦП, са същите, които помагат и на всички деца: предимно спортни обувки с меки подметки, изработени от гума, предотвратяващи приплъзването, с умерена опора за свода, достатъчно мека, за да не нарани ходилото.

Можете да разгледате обувките, които ние предлагаме тук :

http://adapt.bg/category/77/ortopedichni-obuvki.html

Публикувано в Без категория | Коментирайте

Хидротерапия при ДЦП

Какво представлява хидротерапията и защо е важна за Моето дете ?

Като част от нормалното развитие, детето непрекъснато движи ръцете и краката си, упражнявайки се и обучавайки се да се обръща, пълзи, да се движи в седнало положение и да ходи. При деца с Церебрална парализа, това естествено упражняване, обикновено е силно ограничено. В повечето случаи, децата могат да извършват само няколко движения, относително неактивни в сравнение с други деца, което ограничава количеството на спонтанните упражнения.

Тези упражнения са особено важни за деца с ДЦП. Определят се като дейност, която включва повтарящи се движения на тялото, с цел подобряване или поддържане нивото на физическа активност.

При деца с Церебрална парализа, упражненията и тренировките се използват за укрепване на мускулите, увеличаване подвижността на ставите, подобряване на дихателната функция, подобряване функционирането на общата моторика и не на последно място като средство за забавление и психоемоционална релаксация.

Как мога да насърча детето си да тренира и да се забавлява?

Плуването е чудесен начин, чрез който Вие можете да насърчите детето си да тренира, да се забавлява и да добие увереност във водата. Упражненията във вода са подходящи за всички деца. Тези упражнения дават на децата с Церебрална парализа свободата да извършват движения, които не биха могли да извършат при нормални условия. Ако движенията на детето са значително ограничени, участието в традиционните упражнения може да бъде силно затруднено до невъзможно.

Подемната сила на водата намалява негативния ефект на гравитацията, недобре развития баланс и лошия постурален контрол. Това осигурява постурална опора, позволявайки на децата с Церебрална парализа да се упражняват и тренират с много повече свобода на движенията във водата, отколкото извън нея.

Подемната сила на водата създава нова околна среда, която намалява нивото на въздействие върху ставите на детето и предразполага децата с нестабилни стави да се упражняват и свободно да се движат.

 

Защо плуването е толкова полезно за моето дете?

Плуването има много ползи и предимства при деца с ДЦП. Престоят във водата насърчава децата да движат своите крайници, наслаждавайки се и опознавайки ефекта от движението на собственото им тяло. Топлата вода предполага отпускане на спастичните мускули и в резултат на подемната сила, децата се движат много по-лесно във водата.

Играта във вода е чудесна възможност за децата да изпитат различните варианти на сензорна обратна връзка. Децата опознават чувството от потапяне в топлата вода, звуците и гледката на пръските, както и чувството свободно да движат тялото си.

Възприятията и моторните умения се подобряват, защото водата забавя движенията и дава възможност на децата да реагират и да преценят как точно да използват тялото си. Обучението в плуване ще даде на Вашето дете необходимите умения, за да участва в спортни занимания, да играе с приятелите и семейството си и ще предложи необходимите средства за поддържане на тази добра форма. Лечението и играта при малки деца трябва винаги да бъдат два неделими компонента.

Благодарение на постиженията си във водата, Вашето дете ще стане много по-уверено и смело. Тъй като то ще развие способността да се движи и да се наслаждава на водата, неговото самочувствие ще се повдигне и подобри.

Кога моето дете трябва да започне уроци по плуване?

Много е важно да започнете каквито и да е упражнения и тренировки с Вашето дете, колкото е възможно по-рано, особено когато спонтанните движения са силно ограничени.

Часовете по „Бебешко плуване“ са чудесен начин да въведете Вашето дете във водата. Всяко бебе може да започне да посещава уроци по плуване още на 6-месечна възраст. Тези уроци ще предоставят на детето възможността за ранна тренировка и извършване на упражнения и ще укрепят неговата мускулатура (особено мускулите на бедрата). Този вид уроци могат също да дадат на Вас и Вашето дете възможност за социализация и формиране на „Мрежи за подкрепа“ с деца на една и съща възраст и организиране на „Срещи за игра“.

Как да откриете „правилния“ басейн за Вашите нужди?

Особено важно е да изберете правилния басейн, отговарящ изцяло на нуждите на Вашето дете. Съоръженията, предоставени в обществените басейни се различават. На първо място трябва добре да проверите Вашия местен басейн, дали е в състояние да отговори на нуждите на Вашето дете. При избора на басейн има няколко фактора, които трябва да бъдат обсъдени и преценени.

  • Температура на водата

Басейните за хидротерапия са обикновено с температура 33 – 34 градуса. Някои открити басейни достигат 30 градуса. Топлата вода има релаксиращ ефект и може да понижи патологично повишения мускулен тонус. Студената вода може да повиши мускулния тонус. Най-подходяща за деца със спастична мускулатура е вода с постоянна температура 35 градуса. Изберете този басейн, чиято температура на водата е най-подходяща за Вашето дете и би повлияла благоприятно мускулния тонус.

Ако Вашето дете има епилепсия, задължително трябва да съгласувате избора на басейн с Вашия личен педиатър.

  • Достъп до басейна

Как Вие и Вашето дете ще достигате до басейна: стълби, рампи, странични релси, лифтери и други.

  • Съблекални

Какви съоръжения има на разполложение? Има ли достатъчно голяма маса за преобличане и преповиване? (Децата трябва да носят специални бански костюми, особено в случаи на инконтиненция). Трябва ли предварително да заявите пред управата на басейна, че ще Ви бъдат необходими определени условия?

  • Ниво на шума / „ехо“

Някои открити басейни могат да станат прекалено шумни, когато се посещават от прекалено много хора. Това може да направи Вашето дете неспокойно или напрегнато и да рефлектира негативно върху мускулния му тонус и ефекта от тренировката. Изберете басейн, който не е пренаселен по време на Вашите уроци, за да избегнете подобен негативен ефект.

Как хидротерапията помага на моето дете?

Хидротерапията е водно базирана физиотерапевтична програма. Такива програми се използват от терапевтите за:

  • повишаване координацията на общата моторика

  • поддържане на повишения диапазон възможни движения и гъвкавост

  • увеличаване на мускулната сила

  • подобряване на баланса и позата

  • подобряване на издръжливостта и общото здравословно състояние

  • насърчаване контрола над дишането

  • развиване на основни умения за плуване

  • намаляване на мускулните спазми и осигуряване на обща релаксация и удоволствие от престоя във водата

  • изработване на нормални модели на основните движения.

За насърчаване на независимостта на детето и свободата на движенията, по време на една хидротерапевтична сесия е добре да се използват различни пояси и играчки. Децата обикновено се впечатляват и наслаждават на водните мехурчета, пяната, водните пръски и други. Това ги провокира да игаят, да се движат, да ритат с краета и да пляскат с ръце. 

Публикувано в Без категория | Коментирайте

Ерготерапия при аутизъм

Лицата с Аутизъм често имат трудности при общуване с други хора, а дейностите и игровите им умения обикновено са ограничени. Ерготерапията може да помогне на тези хора да развият тези умения, вкъщи и в училище.

Каква е ролята на Ерготерапията в цялостната терапия при аутизъм?

Ерготерапевтите изучават човешкото израстване и развитие, както и взаимодействието с околната среда, като изследват ежедневните дейности. Те са експерти в социалните, емоционалните и физиологичните влияния на различните заболявания и травми. Това познание помага на терапевтите успешно да насърчават и развиват уменията за независим живот при лица с аутизъм и други нарушения в развитието.

Ерготерапевтите работят като част от един голям екип, включващ родители, лекари, учители и други професионалисти. Те помагат на лицата с аутизъм да постигнат съвсем конкретни цели. Тези цели често включват взаимодействие с околните, поведение и работа в класната стая.

Ерготерапевтът може да помогне по два основни начина: оценка и терапия.

Как ерготерапията може да бъде полезна при оценката на аутизма?

Терапевтът наблюдава децата, за да установи могат ли те да изпълнят задачите, които се очаква да са по силите им за определената възраст (например могат ли сами да се обличат, как и с какво си играят и други). Понякога терапевтите правят видеозапис на детето през деня, за да установят как то взаимодейства с обкръжаващата го среда. Целта е да се оцени оптимално добре вида грижа, от която детето има нужда. Терапевтите може да отбележат някое от следните:

  • Внимание и издръжливост

  • Преход към нови дейности

  • Игрови умения

  • Нужда от лично пространство

  • Отговорите на докосване или друг вид стимули

  • Двигателни умения – поза, равновесие или манипулиране с малки обекти

  • Агресия или друг вид неадекватно поведение

  • Взаимодействие на детето с грижещите се за него лица

Как точно ерготерапията помага на лица с аутизъм?

След като ерготерапевтът събере достатъчно информация за конкретното дете, той може да изработи и развие индивидуална програма за терапия. Не съществува една единствена, унифицирана програма за лечение и терапия, но е доказано, че ранната, правилно структурирана и индивидуална грижа работи най-добре и дава най-добрите резултати.

Ерготерапията може да съчетава различни стратегии. Това може да помогне на Вашето дете да отговаря адекватно на околната среда. Тези различни стратегии на ерготерапията включват:

  • Физически дейности, като низане на мъниста, работа с пъзели, които могат да помогнат на детето да развие координация и да опознае собственото си тяло.

  • Игрови дейности, стимулиращи взаимодействието и комуникацията.

  • Дейности от ежедневния живот, като миене на зъби и сресване на косата.

  • Адаптивни стратегии, включително справяне с преходи и промени.

Какви са ползите от ерготерапията при аутизъм?

Главната цел на ерготерапията е да помогне на детето с аутизъм, подобрявайки качеството на живот в дома и в училище. Терапевтът въвежда и помага на хората с аутизъм да поддържат и подобряват уменията, които са необходими за колкото е възможно по-голяма степен на независимост.

Ето някои от уменията, които ерготерапията може да насърчи и подобри:

  • Дейности от ежедневния живот, като използване на тоалетната, миене на зъбите, обличане, сресване, закопчаване на копчета, връзване на връзки и други.

  • Осъвършенстване на фината моторика, необходима за задържане на малки обекти, използваи при писане, боравене с ножица и други.

  • Обща моторика – ходене, изкачване на стълби, каране на колело и други.

  • Трениране на седеж, правилна поза и перцептивни умения, като назоваване разликата между цветове, форми и размери.

  • Опознаване и възприемане на собственото тяло и връзката с околните.

  • Умения за четене и писане.

  • Игри, дейности по самообслужване и самопомощ, решаване на проблеми, комуникация и социални умения.

Работейки върху тези умения, по време на заниманията по ерготерапия, детето би могло:

  • Да развие отношенията си с връстници и възрастни.

  • Да се научи как да се фокусира върху конкретно поставена задача.

  • Да се научи как по-подходящо да изразява емоциите и чувствата си.

  • Да започне да взема участие в игри със свои връстници.

Да изгради навици за самоконтрол и саморегулация.

Публикувано в Без категория | 816 Коментара

Епилепсията – полезни съвети и факти

Всеки от нас може в определен момент от живота си да получи единичен епилептичен припадък. Но това далеч не означава, че имаме епилепсия.

Има различни видове епилептични припадъци, но всички те започват от мозъка. Има някои видове припадъци, които може да приличат на епилептичните, но не започват от мозъка. Някои припадъци са причинени от състояния като ниска кръвна захар (хипогликемия) или промени в начина, по който работи сърцето. Някои малки деца получават „фебрилни гърчове“, когато имат висока температура. Тези пристъпи обаче, не са като епилептичните.

Мозъкът съдържа милиони нервни клетки, контролиращи начина, по който мислим, чувстваме и се движим. Нервните клетки осъществяват това, предавайки електрически импулси една на друга. Ако предаването на тези импулси се наруши, или се изпращат твърде много сигнали наведнъж, това може да причини пристъп (припадък или гърч).

Мозъкът има много различни функции. Настроение, памет, движение, сетивност и съзнание се контролират от мозъка и в случай на припадък, някои от тези функции могат да бъдат засегнати. Пострадалите може да се чувстават странно, да бъдат объркани и с необичайно поведение, както и да загубят частично или напълно съзнание по време на припадъка.

Можете да срещнете епилепсията описана по два начина. Единият тип описание засяга самото заболяване, а другият – припадъците.

Видът на епилепсията зависи от предизвикващите я причини. Например „симптоматична епилепсия“ означава, че има една известна причина (мозъчна травма), а „идиопатична епилепсия“ означава, че обикновено заболяването е наследствено или генетично.

Видът на припадъка зависи от това, какво се случва с пациента по време на самия припадък.

Някои факти за припадъците:

  • Повечето припадъци настъпват внезапно, без предупреждение, продължават само няколко секунди или минути и отминават спонтанно.

  • Припадъците могат да бъдат различни при всеки човек.

  • Дори да знаете, че накой страда от епилепсия, това не означава, че знаете каква точно е епилепсията и какви припадъци евентуално би получило лицето.

  • Названието „малък“ или „голям“ припадък, не може да ви ориентира какво точно ще се случва по време на самия припадък.

  • Някои пациенти получават повече от един вид припадъци,или видът на припадъците не отговаря точно на класифицираните такива. Но дори нечии припадъци да са уникални, те могат да следват същия модел за това лице.

  • Не всички припадъци включват гърчове (конвулсии). По време на пристъп, някои хора изглеждат объркани, притеснени и изгубени.

  • Някои хора получават припадъци когато са будни, наричат се „будни припадъци“, а някои получават припадъци по време на сън, наричат се „нощни припадъци“. Тези наименования на припадъците не описват вида им, а само времето, по което настъпват.

  • В някои случаи, време на пристъп, пациентите могат да пострадат, но много хора не се нараняват и не се нуждаят от спешна медицинска помощ.

Хората, страдащи от епилепсия все пак могат да водят нормален живот. Много атлети, писатели, предприемачи, лекари, родители и артисти страдат от епилепсия. Дори да страдате от епилепсия, Вие можете свободно да излизате, да ходите на училище, на срещи, да си намерите работа и др. От Вашия лекар можете да получите инструкции за вземане на предпазни мерки, за да сте в безопасност в различни ситуации. Например тинейджърите могат да се наслаждават на плуването, но винаги трябва да плуват заедно с други хора, за да бъдат в безопасност. С изключение на някои малки мерки за безопасност, вие можете да правите всичко, което вашите приятели правят. Докато епилепсията е под медицински надзор, пациентите могат дори да шофират.

Добре е да обясните на Вашите близки – приятели, роднини, учители, какво представлява епилепсията и какво трябва да направят ако получите припадък, в случай, че сте заедно. Ето няколко неща, които могат да помогнат в такива случаи:

  1. Запазете спокойствие.

  1. Огледайте се – намира ли се човекът на опасно място? Ако не, не го местете! Отстранете всички предмети, като мебели, например, далеч от човека.

  1. Запишете точния час, в който е настъпил припадъкът.

  1. Останете с човека. Ако той не колабира, но изглежда блед или объркан, внимателно го отведете далеч от всяка възможна опасност. Говорете тихо и спокойно.

  1. Ако човекът колабира и падне на земята, подложете нещо меко под главата му.

  1. Не го задържайте!

  1. Не слагайте нищо в устата на човека!

  1. Проверете точното време отново. Ако конвулсивният припадък (гърч) не спре до 5 минути, повикайте линейка.

  1. След като пристъпът отмине, поставете човека в стабилно легнало положение и се уверете, че дишането му се връща към нормата. Внимателно проверете дали в устата му няма предмет, който запушва дихателния тракт (например храна или изкуствени зъби). Ако дишането на човека звучи различно след припадъка, повикайте линейка.

  1. Останете с човека, докато напълно се възстанови от припадъка. Ако са настъпили наранявания или човекът получи нов припадък, преди да се е възстановил напълно от първия, незабавно повикайте линейка.

Ако се наложи, поставете лицето, получило припадък в стабилно странично положение, като следвате тези стъпки:

  1. Застанете на колене на пода от едната страна на пострадалия.

 

  1. Поставете ръката на пострадалия, намираща се от вашата страна, сгъната на 90 градуса в лакътната става и отведена от тялото на 90 градуса в раменната става; дланта трябва да сочи нагоре. Това ще я предпази, когато завъртите пострадалия.

 

  1. Хванете нежно срещуположната длан на пострадалия с Вашата длан. Сега поставете гръбната част на ръката му под срещуположната буза (например дясната ръка под лявата буза). Задръжте ръката си там, за да насочвате и поддържате главата на пострадалия, докато го завъртате.

 

  1. Сега използвайте другата си ръка, за да хванете коляното на пострадалия, което е от далечната ви страна. Издърпайте, така че коляното да се сгъне и ходилото на пострадалия да стъпи на пода.

 

  1. С ръката, с която придържате коляното, издърпайте пострадалия и го обърнете внимателно с лице към вас, в странично положение.

 

  1. Отведете сгънатия крак, като изберете правилния ъгъл на флексия, така че крайникът да остане върху пода, но възможно по-далеч от тялото.

 

  1. Накрая внимателно повдигнете брадичката на пострадалия, накланяйки главата му назад и надолу, тъй като това ще освободи дихателните му пътища и ще улесни дишането. Проверете дали няма чужди тела в устата. В случай, че има, отстранете ги, само ако сте сигурни, че можете да действате безопасно. Останете с пострадалия и го успокойте, докато се възстанови напълно. 

Публикувано в Без категория | 830 Коментара

Ерготерапия при церебрална парализа

Ерготерапията играе важна роля за развитието на деца с Церебрална парализа. Основната задача на ерготерапевта, е да развие възможностите на финната моторика и малките мускулни групи, което включва ръцете, ходилата, устата, пръстите на ръцете и краката. Ерготерапевтът може да предложи на Вас и детето Ви лесни и опростени методи за хранене, обличане и дейностите от ежедневния живот (ДЕЖ). Той може също да Ви помогне в откриването (или изобретяването) на специалното оборудване, от което Вашето дете се нуждае и което би помогнало при осъществяване на ДЕЖ (например модофицирани лъжици и чаши, за по-лесно хранене, играчки, подпомагащи развитието на моторните умения и седенето, инвалидни колички, проходилки, вертикализатори, системи за позициониране и др).

 

Друга важна задача на ерготерапевта, е да направи дома и обкръжаващата среда достъпна за Вашето дете. За да достигне Вашето дете своята максимална степен на независимост, биха могли и трябва да бъдат направени много модификации и адаптации. Например, тъй като децата с Церебрална парализа често имат проблеми с позата и мускулния тонус, обикновеният стол трябва да бъде адаптиран с творческо използване на пяна, за да бъде употребата му максимално комфортна. Продукти от типа на позициониращите седалки, например, подпомагат способността на дететто да седи на пода докато играе, без да напряга мускулите на краката и позволяват поддържането на изправено положение на тялото.

След като обсъдите и оцените с ерготерапевта нуждите на Вашето дете в положение на седеж, особено важно е, да добиете ясна представа за очаквания резултат. Някои позициониращи седалки са твърде обемисти. Много от тях имат и монтирани масички към тях, което прави детето неспособно да се присъедини към останалите членове на семейстото на масата. Голяма част от предлаганите на пазара столчета, разчитат на множество колани, за да позиционират и подсигурят детето. От друга страна, столчетата, които не разчитат на подсигурителни колани, вероятно изискват от детето известно усилие за задържане на правилно положение на тялото и главата. По този начин, седежът се превръща в активна дейност, а не в процес на релаксация. Ако детето Ви непременно се нуждае от специална позиционираща седалка или стол, то със сигурност си заслужава да обмислите възможността за повече от един продукт (може би един стол за релаксация и един за активен седеж).

 

Когато преценявате най-подходящия избор на позициониращ стол или седалка, особено важно е да се отбележи каква част от деня, детето прекарва в стоеж. Докато движението е необходимо за превенция на мускулната атрофия, то при деца с Церебрална парализа, стоежът прехвърля тежестта от бедрата към ходилата, което позволява нормалното развитие на тазобедрените стави. Дислокациите в тазобедрената става са често срещан проблем при деца с Церебрална парализа и възможността ставите да развият необходимата сила, ще позволи избягването на тези усложнения. Ако детето не е в състояние да стои самостоятелно, бихте могли да изберете от широка гама предлагани на пазара вертикализатори. Ако детето е в състояние да стои самостоятелно, но само с помощта на възрастен или асистент, прилагането на вертикализатор вероятно ще бъде ненужно. Дейности като придържане бедрата на детето и мануално позициониране в изправено положение докато то се навежда срещу диван или ниска маса, могат също да бъдат особено ефективни за подпомагане нормалното развитие на тазобедрените стави.

Тоалетните седалки и столчета, могат да бъдат модифицирани така, че да позволят на детето да развие тази независима функция, без да се нуждае от чужда помощ.

Не на последно място, ерготерапевтите са обучени да оценяват сетивната система на детето, което позволява да се установи наличието или отсъствието на първичен сензорен дефицит и вероятните трудности при обработка на сетивната информация. Сензорната интеграция има връзка със способността за оценка на относителното значение на всички сетивни „входове“, действащи върху тялото, въз основа на настоящата поза на детето, предишен двигателен опит и очакваните движения. При деца с Церебрална парализа, сензорната дисфункция може да се развие както като резултат от увреда на централната нервна система, така и като вторично явление, ограничаващо сетивния опит на детето.

Ерготерапията помага да се определят способностите на Вашето дете и да се поставят разумни цели, които то би могло да постигне.

Публикувано в Без категория | Коментирайте