Дихателна Недостатъчност

Дишането е съвкупност от физиологични процеси, чиято крайна цел е доставянето и консумацията на кислород, както и отстраняването на въглероден диоксид. Дихателните органи включват дихателните пътища и белите дробове. Освен това мускулната и нервната система участват в процеса на дишане. Благодарение на диафрагмата, междуребрените и някои други мускули се извършват дихателни движения, настъпва промяна в обема на гръдния кош, което е необходимо условие за изправяне и падане на белодробната тъкан по време на вдишване и издишване. Дихателният център се намира в централната нервна система и по-конкретно - в продълговатия мозък. Ключовата характеристика на функционирането на дихателния център е автоматичното генериране на импулси в него; тоест човек не мисли, че трябва да си поеме дъх. В същото време дейността на дихателния център може да бъде потисната от по-високите части на мозъка, например човек може произволно да задържи дъха си по време на гмуркане.

 

 

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИХАТЕЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ?

Дихателната недостатъчност (ДН) е патологичен синдром, който включва няколко заболявания, които се основават на нарушение на газообмена в белите дробове.

Външното дишане поддържа постоянен газообмен в тялото, т.е. поемане на кислород от атмосферата и отстраняване на въглероден диоксид. Всяко нарушение на функцията на външното дишане води до нарушение на газообмена между въздушните алвеоли в белите дробове и газовия състав на кръвта. В резултат на тези нарушения в кръвта съдържанието на въглероден диоксид рязко се увеличава, докато съдържанието на кислород намалява, което води тялото на пациента до кислороден глад (хипоксия) на жизненоважни органи, като сърцето и мозъка.

Хипоксията е опасно развиващо се състояние за тялото на пациента с дихателна недостатъчност, характеризиращо се както с намаляване на парциалното налягане на кислорода в артериалната кръв (< 60 mmHg), така и с повишаване на парциалното налягане на въглеродния диоксид (> 45 mmHg).

 

Честота

Дихателната недостатъчност е по-скоро синдром, отколкото отделен болестен процес, и общата честота не е добре известна. Острата недостатъчност от своя страна може да се среща при хора на всяка възраст, дори и при деца с тежко протичащо остро респираторно заболяване.

 

 

Признаци

Класическите признаци на дихателна недостатъчност са:

• синдром на слабост и умора на дихателните мускули;  
• диспнея;.

Видове дихателна недостатъчност

Според скоростта на възникване на патологичното състояние се разграничават остра и хронична дихателна недостатъчност.
 

Симптоми на остра дихателна недостатъчност
 

Острата дихателна недостатъчност се развива за кратко време, в рамките на минути или часове и изисква спешни терапевтични мерки.

• В началните етапи се наблюдава тахикардия, тенденция към повишаване на кръвното налягане;
• Нарушаване на централната регулация на дишането,  при дишането се наблюдават само мускулите на шията и движението на ларинкса;  
• Чувство на тревожност и вълнение, неадекватно поведение;  
• Летаргия, постепенна загуба на съзнание;  
• Конвулсии;  
• Обилно изпотяване.

Хроничната дихателна недостатъчност най-често се развива при хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), затлъстяване, резекция на белия дроб, кифосколиоза. Във всички тези ситуации получената хипоксия води до увеличаване на работата на дихателната мускулатура, което за известно време осигурява запазване на газовия състав на кръвта.

 

• Постепенно развиващ се задух; 
• Задух вече с малко усилие или дори в покой;  
• Сънливост;
• Отбелязва се вазодилатация на кожата на лицето;  
• Крайници с лилаво-синкав оттенък;
• Появява се подпухналост на лицето.

ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА
 

При лечението на пациенти с остра дихателна недостатъчност трябва да се провежда спешна терапия, включително осигуряване и поддържане на проходимост на дихателните пътища, кислородна терапия, асистирана вентилация или механична вентилация.