Скъсан менискус

Всяко коляно има по два броя менискуси от всяка страна, Латерален и Медиален. Основната задача на менискуса е да функционира като своеобразна подложка, която абсорбира натоварванията в коляното.

 

Медиалният менискус носи до 50% от натоварването, приложено към медиалния (вътрешния) отдел на коляното.

 

Латералния менискус абсорбира до 80% от натоварването на латералния (външния) отдел на коляното.

 

Всяко коляно има по два броя менискуси от всяка страна.

Увредите на менискуса са едни от най-честите травми в областта на коляното. Най-често този вид травми се лекуват чрез артроскопия.
 

 

Какво представлява скъсаният менискус?

Менискусите се намират между тибията (подбедрицата) и фемура (бедрото), а функцията им е да защитават подбедрицата и да абсорбират натоварването от телесното тегло. Медиалният менискус е локализиран от вътрешната страна на коляното, а латералният - от външната.

 

Скъсване на менискуса се получава, когато част от него се скъса или разкъса напълно.В някои случаи разкъсаната част се отделя или се прегъва, което може да доведе до чувство за блокаж или заключване в коляното.

 

Видове увреди (лезии) на коляното

Най-често срещаните видове увреди, или лезии, на коляното са следните:

 

• Радиални;
• Хоризонтални;
• Надлъжни;
• Руптура тип дръжка на ведро;
• Разместена дръжка на ведро;
• Тип папагалска човка;
• Комплексна лезия (включва няколко типа лезии)

 

Рискови фактори за скъсване на менискуса 

Възможни рискови фактори за увреди на коляното включват:

 

• Активен спорт;
• Възраст;
• Мъжки пол;
• Съществуващи патологии като остеоартрит и др.
   

Допълнителни рискови фактори могат да бъдат наднорменото тегло, интензивни тренировки, намалена мускулна сила, варусни или валгусни деформации на долния крайник. Травмите на менискуса увеличават риска за развитието на остеоартрит на коляното.

 

Механизъм на травмата

• Травмата обикновено се получава при усукване на коляното, докато стъпалото е стъпило на земята. Това може да се случи при извършване на внезапен завой или смяна на посоката на движение или при приземяване от скок.

• Травмите на менискуса най-често се срещат при атлети в резултат на спортна травма и представляват около 15% от всички спортни травми. Възможно е да има частично или цялостно разкъсване на медиалния или латералния менискус. Медиалните скъсвания са по-често срещани от латералните. В допълнения към спортните травми, разкъсването на менискуса може да бъде и в резултат на остеоартрит чрез постепенно отслабване и разпад на менискалната структура.

• Менискалните травми са по-често срещани при мъжете поради предразположеността на същите да практикуват по-често агресивни спортове. При мъжете е по вероятно типът на лезията за бъде дръжка на ведро, отколкото при жените. Преди години средната възраст при получаване на травмата е беше 28 години, докато в днешно време тези години са нараснали и вече средната възраст на получаване на травмата е 40 години.

• Менискалните травми са нетипични при деца под 10 годишна възраст.

 

Симптоми: скъсан менискус

 

 

• Болка в областта на колянната става - обикновено от вътрешната (медиалната), външната( латералната) страна или от задната част на коляното;
• Оток в областта на коляното;
  Заключване или чувства за закачане в коляното;
• Невъзможност за напълно разгъване или сгъване на коляното;
  Нарушена походка;
• Чувство за нестабилност в областта на коляното.

 

Лечение на скъсан менискус

Съществуват два типа лечение при скъсан менискус: консервативно и оперативно.

 

Консервативното лечение е много рядко предпочитан метод и се използва при малки незавършени разкъсвания и малки стабилни разкъсвания в зоната на добро кръвообращение.

 

Вашият ортопед ще прецени и ще препоръча най-доброто лечение според вашата конкретна травма.

 

При рехабилитацията се използват:

 

• Студени компреси за намаляване на отока и болката;
• Упражнения за слабата мускулатура;
• Упражнения и техники за подобряване на подвижността в ставата;
• Мобилизации на ставата;
• Упражнения за равновесие и баланс.

 

Трябва да се има предвид, че всеки пациент е индивидуален и има нужда от изготвяне на индивидуален план за възстановяване. Пациенти с една и съща травма могат да имат различни по вид и натовареност рехабилитационни комплекси.