Акордеонни категории

Коклюш: Всичко, което трябва да знаем

Коклюш: Всичко, което трябва да знаем

Коклюш, по-известен като магарешка кашлица, е силно заразно респираторно заболяване, което може да засегне хора от всички възрасти, но представлява особена опасност за най-малките – кърмачетата. Характеризира се с пристъпи на тежка, мъчителна кашлица, която често завършва със специфичен звук при вдишване, наподобяващ магарешки рев – откъдето идва и популярното му наименование.

Въпреки че коклюшът е заболяване, което може да бъде предотвратено чрез ваксинация, случаи продължават да се регистрират. Това се дължи на различни фактори, включително намаляване на имунитета с времето след ваксинация или преболедуване. 8 Разбирането на причините, симптомите, начините за диагностика, лечение и превенция е от ключово значение за предпазване на себе си и най-уязвимите членове на обществото.

Целта на тази статия е да предостави изчерпателна и актуална информация за коклюша, като обхване всички аспекти на заболяването – от неговата същност и разпространение, през клиничната картина и диагностичните методи, до съвременните подходи за лечение и най-ефективните стратегии за превенция.

Какво е коклюш (магарешка кашлица)?

Коклюшът е остро инфекциозно заболяване на дихателната система. 1 Причинител на заболяването е бактерията Bordetellapertussis. Съществуват и други видове от рода Bordetella (като B.parapertussis), които могат да причинят подобно, но обикновено по-леко заболяване, тъй като не произвеждат ключовия пертусис токсин.

Механизмът на заболяването е свързан с прикрепването на бактериите към ресничките (цилиите), покриващи дихателните пътища. Веднъж прикрепени, те започват да произвеждат токсини, най-важният от които е пертусис токсинът. Тези токсини парализират ресничките, които нормално почистват дихателните пътища от слуз и чужди частици, и предизвикват силно възпаление. Нарушеното изчистване на секрети и възпалението водят до характерната тежка, пристъпна кашлица. Тъй като основната увреда се дължи на действието на токсините, това обяснява защо антибиотичното лечение, започнато по-късно в хода на заболяването, има ограничен ефект върху самите симптоми – бактериите може вече да са елиминирани, но токсините са нанесли своите поражения и възстановяването на дихателните пътища отнема време.

Как се разпространява?

Коклюшът се предава изключително лесно от човек на човек. Основният път на разпространение е въздушно-капковият – чрез вдишване на миниатюрни капчици, които се отделят във въздуха, когато заразен човек кашля или киха. За заразяване обикновено е необходим близък контакт с болен.

Хората са единственият известен резервоар на бактерията Bordetellapertussis. 8 Болният е най-заразен в ранния, катарален стадий на заболяването, когато симптомите наподобяват обикновена настинка. Този факт допринася значително за разпространението на инфекцията, тъй като хората могат да предават бактерията, без да осъзнават, че са болни от нещо по-сериозно от хрема.

Периодът на заразност започва с появата на първите симптоми и продължава около 3 седмици след началото на характерната кашлица, ако не се проведе лечение. Прилагането на подходящ антибиотик значително скъсява този период – болният обикновено спира да бъде заразен след 5 пълни дни на лечение. При кърмачетата под 1 година, ако не се лекуват, заразният период може да продължи по-дълго, до 6 седмици.

Симптоми и стадии на коклюш

Инкубационният период на коклюша, тоест времето от заразяването до появата на първите симптоми, е средно 7-10 дни, но може да варира от 4 до 21 дни, а в редки случаи и повече. Заболяването типично протича през три последователни стадия.

Първи стадий: Катарален

Този начален стадий продължава около 1-2 седмици и често е по-кратък при малките кърмачета. Симптомите са неспецифични и много наподобяват обикновена настинка: хрема, кихане, леко повишена температура (често липсваща или минимална) и лека, инцидентна кашлица. Постепенно обаче кашлицата се засилва. При кърмачетата още в този ранен етап може да се наблюдават епизоди на апнея (спиране на дишането). Именно в този стадий болният е най-заразен.

Втори стадий: Пароксизмален

Това е най-характерният стадий на коклюша, който обикновено продължава от 1 до 6 седмици, но може да се проточи до 10 седмици или дори повече. Основен симптом са пароксизмите – мъчителни пристъпи от многобройни, бързи, силни кашлични тласъци, които следват един след друг без възможност за поемане на въздух. Пристъпът често завършва с рязко, шумно, свистящо вдишване, известно като "реприз" или "магарешки рев".

Mного често след кашличния пристъп следва повръщане (посттусивно повръщане). Пристъпите са изключително изтощителни, като между тях болният може да изглежда сравнително добре. Обикновено са по-чести и по-тежки през нощта. Може да се отдели жилава, гъста, стъкловидна слуз. По време на пристъп лицето може да се зачерви или посинее (цианоза), вените на шията и лицето да изпъкнат, очите да сълзят, а езикът да се изплези навън, понякога с нараняване на юздичката му.

При кърмачетата, особено тези под 6-месечна възраст, класическият "магарешки рев" често липсва. Вместо това, основните или единствени прояви могат да бъдат епизоди на спиране на дишането (апнея), задъхване или посиняване (цианоза). Това нетипично представяне при най-уязвимата група е изключително важно да се разпознае от родители и лекари, тъй като може да забави диагнозата и лечението, водейки до по-тежки последици.

Тежестта на заболяването в този стадий може да се класифицира според честотата на кашличните пристъпи за денонощие (например лека форма <15 пристъпа, средно тежка 16-25, тежка >25).

Трети стадий: Реконвалесцентен (Възстановителен)

Този стадий бележи постепенното възстановяване, което може да отнеме от няколко седмици до няколко месеца (обикновено 2-3 седмици до 6 месеца, понякога и повече). Кашлицата постепенно губи своя пристъпен характер, става по-рядка и по-лека, докато изчезне напълно. Въпреки това, дори след пълното възстановяване, кашлични пристъпи могат да се появят отново при последващи респираторни инфекции в продължение на месеци.

Диагностика на коклюш

Диагностицирането на коклюш, особено в ранните стадии, може да бъде предизвикателство, тъй като първоначалните симптоми са неспецифични и приличат на много други респираторни инфекции. Диагнозата обикновено се основава на комбинация от клинична оценка на симптомите и резултати от лабораторни изследвания.

Клинична диагноза

Лекарят може да подозира коклюш въз основа на характерните симптоми, особено в пароксизмалния стадий – пристъпна кашлица, "магарешки рев" при вдишване, повръщане след кашлица. При кърмачетата, апнеята (със или без посиняване) е ключов признак, който трябва да насочи към диагнозата. Наличието на кашлица, продължаваща повече от две седмици, съчетана с поне един от тези характерни симптоми (пристъпи, реприз, повръщане, апнея), силно предполага коклюш, ако няма друга по-вероятна причина. Информацията за контакт с доказано болен от коклюш (епидемиологична връзка) също е важен елемент от диагнозата.

Лабораторни методи

Тъй като и други инфекции могат да имитират симптомите на коклюш, лабораторното потвърждение е важно. Изборът на най-подходящия тест зависи от това колко време е минало от началото на симптомите.

Полимеразна верижна реакция (PCR): Това е високочувствителен и специфичен метод, който открива генетичен материал (ДНК) на бактерията Bordetellapertussis в проба от дихателните пътища.PCR е предпочитаният метод за диагностика през първите 3 седмици от началото на кашлицата, когато количеството на бактериите е най-голямо. Може да остане положителен до 4 седмици, особено при кърмачета или неваксинирани лица. Пробата се взима чрез назофарингеален тампон (от задната част на носоглътката) или аспират. Важно е да се използва правилният вид тампон (полиестер, район, найлон; НЕ памук или калциев алгинат) и техника на вземане. Предварителният прием на антибиотици може да намали чувствителността на PCR, но в по-малка степен в сравнение с културелното изследване.
Културелно изследване (Бактериологичен метод - БМ): Този метод включва посявка на проба от назофаринкса върху специална хранителна среда с цел изолиране и идентифициране на живи бактерии Bordetellapertussis. Най-висока успеваемост има през първите 2 седмици от началото на кашлицата (катарален и ранен пароксизмален стадий). Чувствителността му намалява значително след този период, както и при започнато антибиотично лечение. Изисква специални условия за транспорт и бърза обработка на пробата. Предимството му е, че осигурява окончателна диагноза и позволява тестване за антибиотична чувствителност (въпреки че резистентност към препоръчаните антибиотици е рядка).
Серология (Изследване за антитела): Този метод открива антитела (IgG, IgM, IgA) срещу антигени на Bordetellapertussis (например пертусис токсин) в кръвна проба. Серологията става информативна по-късно в хода на заболяването, обикновено след 2-4 седмици от началото на кашлицата, когато организмът е имал време да произведе антитела. Може да бъде полезна за потвърждаване на скорошна инфекция, особено ако PCR и културата са отрицателни поради късно взета проба или предхождащ прием на антибиотици. Интерпретацията на резултатите обаче може да бъде сложна, особено при хора, които са били ваксинирани срещу коклюш, тъй като ваксините също предизвикват образуване на антитела. В такива случаи може да е необходимо изследване на две кръвни проби (т.нар. "чифтни серуми"), взети в острия стадий и няколко седмици по-късно (възстановителен стадий), за да се докаже значително покачване на нивата на антителата (например четирикратно), което е белег за скорошна инфекция. При малки деца изследването на IgM антитела може да е по-полезно. Поради тези сложности, серологията не е предпочитан метод за диагностика в острия стадий, когато е възможно да се направи PCR или култура.

Лечение на коклюш

Лечението на коклюш има две основни цели: да се елиминира бактерията Bordetellapertussis с помощта на антибиотици и да се облекчат симптомите и предотвратят усложненията чрез поддържащи грижи.

Значение на ранното лечение

Започването на антибиотично лечение възможно най-рано е от решаващо значение. Идеалният момент е през първите 1-2 седмици от заболяването (катаралния стадий), преди да са се развили тежките кашлични пристъпи. Ранното лечение може да намали тежестта на симптомите, да скъси продължителността на заболяването и да понижи риска от сериозни усложнения, особено при кърмачетата.

Ако лечението започне по-късно, след третата седмица от началото на кашлицата, антибиотиците обикновено не повлияват съществено симптомите или продължителността на заболяването. Това е така, защото бактериите може вече да са елиминирани от организма, а продължаващата кашлица се дължи на увреждането на дихателните пътища и дразненето на кашличния център от бактериалните токсини. Въпреки това, антибиотичното лечение дори в по-късен етап е важно, защото спира разпространението на бактерията към други хора.

При силно клинично съмнение за коклюш, особено при кърмачета или при контакт с високорискови лица, лекарят може да прецени да започне лечение още преди да са готови резултатите от лабораторните изследвания.

Антибиотично лечение

Основната цел на антибиотиците при коклюш е да унищожат бактериите Bordetellapertussis в носоглътката и по този начин да прекъснат предаването на инфекцията на други хора.

Изключително важно е да се спазва предписаната дозировка и продължителност на лечението и антибиотикът да се приема докрай, дори ако симптомите започнат да се подобряват по-рано. 1

Поддържащи грижи

Тъй като антибиотиците имат ограничен ефект върху самата кашлица, особено ако са започнати късно, поддържащите грижи са от съществено значение за облекчаване на симптомите и предотвратяване на усложнения. 1 Те включват:

Почивка: Осигурете достатъчно почивка в спокойна и тиха среда, за да се намалят дразнителите, които могат да провокират кашлични пристъпи.
Хидратация: Приемът на много течности (вода, сокове, супи) е важен за предотвратяване на обезводняване и за втечняване на гъстите секрети в дихателните пътища. При невъзможност за прием на течности през устата, особено при хоспитализирани кърмачета, може да се наложи вливане на течности венозно.
Хранене: Предлагайте малки порции храна по-често, за да се намали рискът от повръщане по време на или след кашличните пристъпи. В тежки случаи може да се наложи парентерално хранене (венозно).
Среда: Поддържайте въздуха в помещението чист от дразнители като цигарен дим, прах, силни миризми от почистващи препарати и др.. Използването на овлажнител за въздух (с хладка пара) може да помогне за облекчаване на кашлицата и улесняване на дишането.
Симптоматично облекчение: Лекарствата за кашлица, които се продават без рецепта, обикновено не са ефективни при коклюш и не се препоръчват, особено за малки деца. При възрастни и деца над 1 година, медът може да помогне за успокояване на кашлицата (мед НЕ трябва да се дава на кърмачета под 1 година поради риск от ботулизъм).
Наблюдение: Внимателно следете за признаци на затруднено дишане, посиняване или обезводняване, особено при кърмачета, които се лекуват вкъщи.

Кога се налага хоспитализация?

Хоспитализацията е често необходима, особено за кърмачета под 6-месечна възраст, поради високия риск от бързо влошаване и развитие на тежки, животозастрашаващи усложнения. Някои препоръки дори съветват хоспитализация на всички кърмачета под 1 година или под 3-6 месеца за наблюдение, дори ако първоначалните симптоми не са тежки. Това подчертава колко сериозно трябва да се подхожда към коклюша при най-малките – той е спешно медицинско състояние в тази възрастова група.

Критериите за приемане в болница включват:

Значително затруднено дишане, епизоди на спиране на дишането (апнея), посиняване (цианоза).
Развитие на пневмония.
Поява на гърчове или признаци на засягане на мозъка (енцефалопатия).
Невъзможност за адекватно хранене и прием на течности, водещи до обезводняване.
Нужда от кислородна терапия или аспирация (изсмукване) на секрети от дихателните пътища.
Възраст под 3-6 месеца (често се приемат за наблюдение).
Недоносени бебета или такива с придружаващи сърдечни, белодробни или неврологични заболявания.

Болничното лечение включва непрекъснато наблюдение на жизнените показатели (пулс, дишане, кислородно насищане), поддържане на дихателната функция, осигуряване на адекватна хидратация и хранене, антибиотична терапия и изолация за предотвратяване на разпространението на инфекцията.

Усложнения при коклюш

Коклюшът може да доведе до редица сериозни, а понякога и фатални усложнения, като рискът е най-висок при неваксинирани или непълно ваксинирани кърмачета. Хората, които са ваксинирани, обикновено прекарват заболяването по-леко и с по-малко усложнения.

Общи усложнения (засягащи и по-големи деца/възрастни)

Интензивните кашлични пристъпи могат да причинят механични усложнения като:

Счупване на ребра.
Хернии (коремни, ингвинални).
Пневмоторакс (колапс на белия дроб).
Пролапс на ректума.
Субдурални хематоми (кръвоизливи под обвивката на мозъка).
Кръвотечение от носа (епистаксис).
Кръвоизливи в конюнктивата на очите.
Неволно изпускане на урина (уринарна инконтиненция).

Други възможни усложнения включват:

Възпаление на средното ухо (отит).
Загуба на апетит (анорексия) и загуба на тегло.
Обезводняване.
Нарушения на съня.
Припадъци (синкоп).

Най-честото сериозно усложнение във всички възрастови групи е вторичната бактериална пневмония , която е и основна причина за смърт при коклюш.

Особености и рискове при кърмачетата

Кърмачетата под 1 година, особено тези под 6 месеца, които не са ваксинирани или са с незавършен ваксинационен курс, са изложени на най-висок риск от тежко протичане, нужда от болнично лечение и фатален изход.

Висока честота на хоспитализация: Приблизително едно на всеки три кърмачета под 1 година с коклюш се нуждае от болнично лечение. Този дял е най-висок при бебетата под 6 месеца.
Апнея: Животозастрашаващите паузи в дишането са изключително чести при хоспитализираните кърмачета – засягат около две трети от тях (68%). Могат да доведат до посиняване и недостиг на кислород (хипоксия).
Пневмония: Развива се при около едно на всеки пет (22%) хоспитализирани кърмачета.
Конвулсии/Гърчове: Наблюдават се при около едно на всеки 50 (2%) хоспитализирани кърмачета, често в резултат на кислороден глад.
Енцефалопатия: Увреждане на мозъка, вероятно поради хипоксия или действието на токсини, се среща при около едно на 150 (0.6%) хоспитализирани кърмачета. 3 Може да доведе до трайни неврологични последици.
Смърт: За съжаление, коклюшът може да бъде фатален. Около едно на всеки 100 (1%) хоспитализирани кърмачета умира в резултат на усложненията. Повечето смъртни случаи са при бебета под 2-3 месечна възраст, които са твърде малки, за да бъдат ваксинирани, или чиито майки не са били ваксинирани по време на бременността.

Тези стряскащи статистики за усложненията при най-малките (68% апнея, 22% пневмония, 1% смъртност сред хоспитализираните ) ясно показват защо коклюшът е толкова опасен за тях и защо превенцията чрез ваксинация и навременната медицинска помощ са от първостепенно значение. 7

Превенция на коклюш

Ваксинация - най-сигурната защита

Най-ефективният начин за предпазване от коклюш и неговите тежки усложнения е ваксинацията. Съвременните ваксини съдържат пречистени компоненти на бактерията (ацелуларна пертусисна компонента - aP), комбинирани с токсоиди срещу дифтерия (D/d) и тетанус (T). За деца под 7 години се използва ваксина DTaP, а за юноши и възрастни – Tdap, която съдържа по-малко количество дифтериен токсоид и пертусисни антигени.

Имунизационен календар на България

В България имунизацията срещу коклюш е задължителна и се провежда съгласно Националния имунизационен календар:

Таблица: Имунизационен календар срещу коклюш в България

Възраст	Ваксина (тип компоненти)	Доза №
2 месеца	DTaP-IPV-Hib-HepB (шесткомпонентна)	1-ви прием
3 месеца	DTaP-IPV-Hib-HepB (шесткомпонентна)	2-ри прием
4 месеца	DTaP-IPV-Hib-HepB (шесткомпонентна)	3-ти прием
16 месеца*	DTaP-IPV-Hib (петкомпонентна)	4-ти прием (I реимунизация)
6 години	DTaP-IPV (четирикомпонентна)	5-ти прием (II реимунизация)
12 години	Tdap (трикомпонентна, с намалено съдържание)	6-ти прием (III реимунизация)

Значение на реимунизациите и ваксинацията при възрастни

Имунитетът, придобит след ваксинация с DTaP в детска възраст, не е доживотен. Той постепенно намалява с времето, обикновено 5-10 години след последната доза. Това означава, че юношите и възрастните могат отново да станат възприемчиви към коклюш. Дори ако прекарат заболяването леко или безсимптомно, те могат да бъдат източник на зараза за най-уязвимите – новородените и малките кърмачета, които все още не са ваксинирани или не са завършили пълния курс на имунизация.

Ето защо реимунизациите са изключително важни. В българския календар е предвидена реимунизация с ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш на 12-годишна възраст. Освен това, се препоръчва всички възрастни, които не са получили Tdap като юноши или възрастни, да получат една доза Tdap, която да замени една от редовните реимунизации срещу тетанус и дифтерия (Td), правени на всеки 10 години.

Ваксинация по време на бременност

Ваксинацията на бременните жени е една от най-ефективните стратегии за предпазване на новородените от тежък коклюш в първите месеци от живота им, преди да могат да започнат собствената си имунизационна схема. Препоръчва се поставянето на една доза по време на всяка бременност, оптимално между 27-ма и 36-та гестационна седмица. По този начин майката изработва антитела, които преминават през плацентата и осигуряват на бебето пасивна защита през първите критични месеци. Тази стратегия значително намалява риска от тежко заболяване и смърт от коклюш при бебета под 2-месечна възраст. В България тази ваксинация може да не се покрива от държавата, но е силно препоръчителна.

Стратегия "пашкул"

Стратегията "пашкул" (cocooning) е допълнителен метод за защита на новородените. Тя включва ваксиниране с Tdap (ако не са актуално ваксинирани) на всички хора, които ще бъдат в близък контакт с бебето – родители, братя и сестри, баби и дядовци, детегледачи и други членове на домакинството. 8 Целта е да се създаде "защитен пашкул" около бебето, като се намали вероятността то да бъде изложено на зараза от най-близкото си обкръжение. Тази стратегия допълва ваксинацията на майката по време на бременност и е особено важна, ако майчината ваксинация е пропусната.

Постекспозиционна профилактика (ПЕП)

Постекспозиционната профилактика (ПЕП) представлява даване на антибиотици на хора, които са били в близък контакт със заразен с коклюш, с цел да се предотврати развитието на заболяването при тях. Основната цел на ПЕП е да предпази от тежко заболяване хората с висок риск и да ограничи по-нататъшното разпространение на инфекцията.

ПЕП се препоръчва за:

Всички членове на домакинството на болен от коклюш, особено ако контактът е бил в рамките на 21 дни от началото на кашлицата при болния. В семействата рискът от заразяване е много висок, дори при ваксинирани контактни лица.
Хора с висок риск от тежко протичане на коклюш (кърмачета под 1 година, бременни жени в третия триместър, хора с имунен дефицит или тежки хронични заболявания като астма), които са били изложени на зараза през последните 21 дни.
Хора, които имат близък контакт с високорискови лица (например здравни работници в неонатологични отделения, персонал в детски ясли, обслужващ кърмачета), ако са били изложени на зараза.

За ПЕП се използват същите антибиотици и дозировки както за лечение, като азитромицин често е предпочитан поради краткия курс. Профилактиката е най-ефективна, ако започне възможно най-скоро след контакта със заразения.

Хигиенни мерки

Наред със специфичните мерки като ваксинация и ПЕП, спазването на основни хигиенни правила също допринася за намаляване на разпространението на коклюш и други респираторни инфекции:

Прикриване на устата и носа при кашляне и кихане (с лакът или салфетка).
Често и старателно миене на ръцете със сапун и вода.
Избягване на близък контакт с болни хора, особено ако сте или се грижите за кърмаче.
Заразените лица трябва да останат вкъщи (да не посещават училище, работа, детска градина), докато не приключат 5-дневен курс на антибиотично лечение или докато не изминат 21 дни от началото на кашлицата, ако не се лекуват.

Превенцията на коклюш изисква комплексен подход. Ваксинацията (първична серия, реимунизации, ваксинация на бременни) е основата. Но тъй като имунитетът не е доживотен и дори ваксинирани могат да предават заразата, стратегии като "пашкул", бързата профилактика на контактните лица и добрата лична хигиена са необходими допълнителни елементи за ефективен контрол и защита на най-уязвимите.

Кога да потърсим лекарска помощ?

Необходимо е да се консултирате с лекар незабавно, ако Вие или Вашето дете развиете симптоми, които могат да са признак на коклюш, особено ако кашлицата е упорита, влошаваща се или пристъпна.

Незабавно потърсете спешна медицинска помощ, ако се наблюдават следните тревожни симптоми:

При кърмачета: Спиране на дишането (апнея), затруднено дишане, посиняване на кожата или устните (цианоза).
Тежки, неконтролируеми кашлични пристъпи.
Упорито повръщане след кашлица, което води до признаци на обезводняване (сухи устни, хлътнали очи, намалено уриниране).
Поява на гърчове.
Висока температура (въпреки че за самия коклюш е характерна по-скоро ниска температура, високата може да е белег за усложнение като пневмония).

Информирайте лекаря си, ако сте били в контакт с човек с потвърден коклюш. Ранната консултация е особено важна при кърмачета, тъй като позволява навременна диагноза и започване на лечение, което може да предотврати тежки усложнения.

Коклюшът (магарешка кашлица) е сериозно и силно заразно респираторно заболяване, което представлява значителна заплаха, особено за неваксинираните кърмачета. Характерната пристъпна кашлица може да доведе до тежки усложнения, включително пневмония, гърчове, мозъчни увреждания и дори смърт при най-малките.

Най-надеждният начин за предпазване е ваксинацията . Стриктното спазване на Националния имунизационен календар на България, включително всички реимунизации, е от ключово значение. Ваксинацията на бременните жени с Tdap през третия триместър на всяка бременност осигурява жизненоважна защита на новороденото през първите му месеци. Допълнителни мерки като стратегията "пашкул" и добрата лична хигиена също допринасят за намаляване на риска от заразяване.

При съмнение за коклюш е изключително важно да се потърси навременна медицинска помощ . Ранната диагноза и започването на антибиотично лечение могат да намалят тежестта на заболяването и да предотвратят разпространението му. Поддържащите грижи като почивка, хидратация и избягване на дразнители помагат за облекчаване на симптомите. При кърмачетата и малките деца всяко затруднено дишане, спиране на дишането или посиняване изисква незабавна спешна медицинска помощ.

Въпреки че коклюшът може да бъде тежко заболяване, съвременните методи за превенция и лечение са ефективни, когато се прилагат правилно и навреме. Информираността и отговорното отношение към ваксинациите и ранното търсене на медицинска помощ са най-добрите ни оръжия в борбата с магарешката кашлица.

Предоставената информация е само за образователни цели и не представлява медицински съвет. Съдържанието не е предназначено да замести професионалната медицинска консултация, диагноза или лечение. Винаги търсете съвет от Вашия лекар или друг квалифициран здравен специалист при въпроси относно здравословно състояние. Никога не пренебрегвайте професионалния медицински съвет и не отлагайте търсенето му поради информация, прочетена тук.

Референции

Магарешка кашлица (коклюш): Бързи въпроси и отговори, accessed on April 23, 2025, https://adapt.bg/page/135/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%88-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8.html
Chapter 10: Pertussis | Manual for the Surveillance of Vaccine-Preventable Diseases - CDC, accessed on April 23, 2025, https://www.cdc.gov/surv-manual/php/table-of-contents/chapter-10-pertussis.html
Коклюш, accessed on April 23, 2025, https://vaccination-info.europa.eu/bg/koklyush
Symptoms of Whooping Cough - CDC, accessed on April 23, 2025, https://www.cdc.gov/pertussis/signs-symptoms/index.html
Clinical Features of Pertussis - CDC, accessed on April 23, 2025, https://www.cdc.gov/pertussis/hcp/clinical-signs/index.html
Whooping Cough (Pertussis) – NFID, accessed on April 23, 2025, https://www.nfid.org/infectious-disease/whooping-cough/
Pertussis or Whooping Cough Fact Sheet - New York State Department of Health, accessed on April 23, 2025, https://www.health.ny.gov/publications/2171/
Chapter 16: Pertussis | Pink Book - CDC, accessed on April 23, 2025, https://www.cdc.gov/pinkbook/hcp/table-of-contents/chapter-16-pertussis.html
Pertussis: Practice Essentials, Background, Etiology and Pathophysiology, accessed on April 23, 2025, https://emedicine.medscape.com/article/967268-overview
Pertussis Quicksheet | CDPH, accessed on April 23, 2025, https://www.cdph.ca.gov/Programs/CID/DCDC/CDPH%20Document%20Library/Immunization/PertussisQuicksheet.pdf
Clinical Overview of Pertussis | Whooping Cough - CDC, accessed on April 23, 2025, https://www.cdc.gov/pertussis/hcp/clinical-overview/index.html
Pertussis (Whooping Cough) - CDC, accessed on April 23, 2025, https://www.cdc.gov/pertussis/index.html
Коклюш > Клинические протоколы МЗ РК - 2016 (Казахстан ..., accessed on April 23, 2025, https://diseases.medelement.com/disease/%D0%BA%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%88/14852
Задължителни и препоръчителни имунизации, accessed on April 23, 2025, https://old.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/imunizacii/
Ваксинации - Национален Център по Заразни и Паразитни ..., accessed on April 23, 2025, https://www.ncipd.org/index.php/bg/information/immunizations
Имунизационен календар 2025 | Ваксините | Полезно да знаем, accessed on April 23, 2025, https://www.vaksinite.com/imunizacionen-kalendar/