Днес милиони хора по света чуват диагнозата „Хашимото“. Това е най-честото автоимунно заболяване на щитовидната жлеза и най-честата причина за намалената ѝ функция в районите с достатъчно йод. Малцина обаче знаят историята на човека, чието име носи болестта — японски хирург, който описва заболяването на 31 години, а след това напуска науката завинаги, за да стане селски лекар.
Семейство от лекари
Хакару Хашимото е роден на 5 май 1881 г. в село Мидау в областта Ига, префектура Мие. Той е третият син на лекаря Кеносуке Хашимото в семейство, което поколения наред лекува владетелите на областта.
Най-силно влияние върху него оказва дядо му Ген’и Хашимото — най-известният лекар в префектурата по онова време. Той е изучавал т. нар. „холандска медицина“. Докато Япония е била почти напълно затворена за света, западните медицински знания стигат до страната главно чрез холандски книги и търговци. За лекар от онова време това е било смел избор.
Хакару учи в престижната Трета гимназия в Киото, а през 1903 г. постъпва в новия Медицински колеж във Фукуока — клон на Императорския университет в Киото, от който по-късно израства Университетът Кюшу. През 1907 г. той е сред първите му завършили.
Ключови дати
- 1881 г. — роден на 5 май в село Мидау, префектура Мие.
- 1907 г. — завършва медицина във Фукуока, сред първия випуск.
- 1908–1912 г. — работи в хирургичната клиника на проф. Хаяри Мияке.
- 1912 г. — на 31 години публикува описанието на Struma lymphomatosa.
- 1912–1915 г. — специализира в Берлин, Гьотинген и Лондон.
- 1916 г. — на 35 години се връща в родния край и поема семейната практика.
- 1934 г. — умира на 9 януари, на 52 години.
- 1956 г. — доказана е автоимунната природа на болестта.
- 1958 г. — портретът му става емблема на Японската тиреоидна асоциация.
Откритието от 1912 г.
След дипломирането си Хашимото работи в хирургичната клиника на проф. Хаяри Мияке — първия неврохирург в Япония. Паралелно в катедрата по анатомия той учи хистопатология и микроскопска фотография — умения, които ще се окажат решаващи.
Той изследва тъкан от щитовидната жлеза на пациенти с безболезнено уголемена жлеза. Под микроскопа вижда нещо, което не пасва на нито една известна дотогава болест: жлезата е изпълнена с лимфоцити, клетки на имунната система, подредени в структури като в лимфен възел, а нормалната ѝ тъкан е разрушена.
През 1912 г. той публикува откритието си в немското списание Archiv für klinische Chirurgie под заглавие, което в превод гласи „Към познанието за лимфоматозната промяна на щитовидната жлеза“. Нарича състоянието Struma lymphomatosa. Цялото откритие се основава на тъкан от само четирима пациенти.
Интересни факти за д-р Хашимото
Пише на немски, не на японски
В началото на ХХ век немският е езикът на медицинската наука, а японските лекари учат по немски учебници. Затова и най-важната му статия е написана на немски.
Оставя науката на 35 години
Три години след откритието, когато семейството му има нужда от издръжка, той напуска академичния свят и се връща да поеме семейната практика в родното си село.
Посещава болните с рикша
Мълвата, че в областта практикува лекар, учил в чужбина, бързо се разнася. Хашимото пътува далеч с рикша, за да преглежда болни по домовете им.
Бягство от войната
Специализацията му в Германия прекъсва Първата световна война. Той се мести в Лондон и оттам се връща в Япония.
Лицето на тиреоидната медицина
От 1958 г. портретът му е в емблемата на Японската тиреоидна асоциация, като признание за приноса му.
Семеен човек, късно
Жени се на 39 години и има три дъщери и един син. Синът му по-късно пише спомени за баща си в научно списание.
„Медицината е изкуство на милосърдието.“
Японската поговорка, която според биографите му Хашимото прилага в своята практикаПочти забравен, после признат
Често се пише, че Западът игнорира откритието на Хашимото десетилетия наред. Истината е по-нюансирана. Още през 1931 г. американският хирург Алън Греъм публикува статия, в която разграничава „струмата на Хашимото“ от друго заболяване на щитовидната жлеза, описано от германеца Бернхард Ридел през 1896 г. Години наред лекарите бъркат двете — и по-голямата част от признанието идва по-късно.
Хашимото умира на 9 януари 1934 г., едва на 52 години. Той не доживява до момента, в който светът разбира какво всъщност е описал.
1956: болестта, която промени медицината
През 1956 г. две изследвания почти едновременно показват, че при тази болест имунната система атакува собствената си щитовидна жлеза. Британски учени — сред тях Иван Ройт и Дебора Донийч — откриват в кръвта на болните антитела срещу собствената им жлеза. В САЩ Ноел Роуз и Ернест Витебски предизвикват подобно възпаление при зайци, като ги имунизират с тъкан от тяхната собствена щитовидна жлеза.
Така тиреоидитът на Хашимото става едно от първите заболявания, за които е доказан автоимунен механизъм — атака на организма срещу собствен орган. Откритието отваря пътя за разбирането на много други автоимунни болести.
Интересни факти за болестта на Хашимото
Засяга около 1 от 13 възрастни
Мета-анализ от 2022 г. с 48 проучвания оценява разпространението на тиреоидита на Хашимото на около 7,5% от възрастните по света.
Жените боледуват по-често
По същия анализ жените са засегнати около четири пъти по-често от мъжете. Други изследвания дават още по-голяма разлика.
Антитела не означава болест
Антитела срещу щитовидната жлеза се откриват при над 10% от жените, но много от тях никога не развиват намалена функция на жлезата.
Наследственост, но не само
При еднояйчни близнаци, ако единият има болестта, другият я развива в около половината от случаите. Значи гените са важни, но не решават всичко.
Понякога започва с обратното
В началото, докато жлезата се разрушава, в кръвта може да излязат повече хормони и за кратко да има признаци на свръхфункция, преди да настъпи намалената функция.
Лекарството е по-старо от диагнозата
Хормонът тироксин е изолиран в чист вид на Коледа през 1914 г. в клиниката „Майо“, а синтезиран в лаборатория — в края на 20-те години. Днес левотироксинът е сред най-предписваните лекарства в света.
Подробно за симптомите, изследванията и лечението на намалената функция на щитовидната жлеза четете в статията ни за хипотиреоидизма.
Три неща, които често се бъркат
- „Безглутеновата диета лекува Хашимото.“ Няма надеждни доказателства за това при хора без целиакия. Целиакията обаче е по-честа при хора с Хашимото и лекарят може да прецени дали да се изследва.
- „Селенът спира болестта.“ В някои проучвания селенът понижава антителата, но не е доказано, че променя хода на болестта или нуждата от лечение.
- „Щом има антитела, трябва лечение.“ Лечението зависи от нивата на хормоните, а не от самите антитела.
Наследството
Днес болестта се нарича хроничен лимфоцитен тиреоидит или автоимунен тиреоидит, но милиони пациенти и лекари я познават като болестта на Хашимото. През 2012 г. медицинската общност отбелязва 100 години от статията му. Любопитна ирония е, че човекът, дал името си на една от най-честите болести в света, прекарва по-голямата част от живота си не в лаборатория, а в кабинета на селски лекар.
Често задавани въпроси
Кой е Хакару Хашимото?
Хакару Хашимото (1881–1934) е японски хирург, който през 1912 г. пръв описва заболяването, известно днес като тиреоидит на Хашимото. Описанието е публикувано на немски в списанието Archiv für klinische Chirurgie, въз основа на изследване на тъкан от щитовидната жлеза на четирима пациенти.
Защо болестта на Хашимото носи неговото име?
Защото той пръв описва характерните промени под микроскопа — щитовидната жлеза е изпълнена с лимфоцити, клетки на имунната система. Той нарича състоянието Struma lymphomatosa. По-късно лекарите започват да го наричат на негово име, като признание за откритието.
Кога е доказано, че Хашимото е автоимунно заболяване?
През 1956 г. Две независими изследвания го показват почти едновременно: британски учени откриват в кръвта на болните антитела срещу собствената им щитовидна жлеза, а американски учени предизвикват подобно възпаление при зайци. Така тиреоидитът на Хашимото става едно от първите заболявания, за които е доказан автоимунен механизъм.
Колко често е болестта на Хашимото?
Според мета-анализ от 2022 г. с 48 проучвания тиреоидитът на Хашимото засяга около 7,5% от възрастните по света, а жените боледуват около четири пъти по-често от мъжете. В районите с достатъчно йод той е най-честата причина за намалена функция на щитовидната жлеза.
Какво означава, ако имам антитела, но хормоните ми са нормални?
Положителните антитела показват, че имунната система реагира срещу щитовидната жлеза, но не означават непременно болест, която трябва да се лекува. Антителата се откриват при над 10% от жените, а заболяване със симптоми — при значително по-малко. Лечението зависи от нивата на хормоните, а не от самите антитела.
Източници:
Hashimoto H. Zur Kenntnis der lymphomatösen Veränderung der Schilddrüse (Struma lymphomatosa). Archiv für klinische Chirurgie, 97, 1912, с. 219–248.
Sawin C. T. The heritage of Dr. Hakaru Hashimoto (1881–1934). Endocrine Journal, 49, 2002, с. 399–403.
Hashimoto K. My father and his teachers. Endocrine Journal, 49, 2002.
Campbell P. N., Doniach D., Hudson R. V., Roitt I. M. Auto-antibodies in Hashimoto’s disease (lymphadenoid goitre). Lancet, 1956.
Rose N. R., Witebsky E. Studies in organ specificity. V. Changes in the thyroid glands of rabbits following active immunization with rabbit thyroid extracts. Journal of Immunology, 76, 1956.
Hu X. и др. Global prevalence and epidemiological trends of Hashimoto’s thyroiditis in adults: a systematic review and meta-analysis. Frontiers in Public Health, 2022.
Проверка на източниците: септември 2026 г.
Информацията в тази публикация е с общ, образователен и исторически характер. Тя не представлява медицински съвет, диагноза или лечение.














