Сомнамбулизмът е нарушение на съня, при което се извършват необичайни или неочаквани дейности, докато човек всъщност спи. Тези дейности могат да варират от обикновено сядане в леглото до сложни поведения като готвене, излизане от вкъщи и дори шофиране. Сомнамбулизът е по-разпространен при децата, като повечето хора го преодоляват до зряла възраст. Децата на възраст между 4 и 8 години са особено податливи на ходене насън. При възрастните разпространението намалява значително, като само 1% до 1,5% от населението изживяват сомнамбулизъм годишно.
Сомнамбулизмът обикновено се появява през първите няколко часа сън, прекъсвайки дълбоките фази на съня. Сомнамбулите се движат с некоординирани движения и нямат усещане за заобикалящата ги среда, нито спомени за ходенето насън. Други често срещани характеристики включват говорене насън, ядене насън и дори "изиграване" на сънища.
Точната причина за сомнамбулизма остава неясна, но се смята, че генетиката играе съществена роля. Деца с родител, който е ходил насън, имат 47% шанс също да ходят насън, докато рискът се увеличава до 62%, ако и двамата родители имат анамнеза за разстройството. Проучванията са идентифицирали специфична генна мутация, HLA-DQB1*05, свързана с по-висок риск от сомнамбулизъм при хора от европейски произход.
Докато сомнамбулизмът обикновено се счита за "доброкачественo" нарушение на съня, понякога той може да представлява и риск за безопасността на сомнамбула в зависимост от сложността на поведението.
В редки случаи хората могат да участват в потенциално опасни дейности, докато ходят насън, като например да излязат от вкъщи или да боравят с електрически предмети. Ако епизодите на ходене насън са чести или представляват риск за безопасността, препоръчително е да се консултирате със сомнолог за допълнителна оценка и потенциални възможности за лечение.
Важно е да се отбележи, че сомнамбулизмът понякога може да бъде предизвикан или изострен от странични фактори като лишаване от сън, стрес, медикаменти и други медицински състояния. Идентифицирането на тези тригери може да помогне за намаляване на честотата и тежестта на епизодите на ходенето насън.
Фактори, които могат да увеличат вероятността от ходене на сън
Няколко фактора могат да предразположат появата на епизоди към сомнамбулизъм:
- Лишаването от сън: Липсата на достатъчно сън е рисков фактор за сомнамбулизъм.
- Съпътстващи нарушения на съня като сънна апнея или синдром на неспокойните крака, могат да увеличат вероятността от ходене на сън. Тези разстройства често нарушават моделите на сън и могат да предизвикат събуждане от дълбока фаза на съня, което да причини и епизоди на сомнамбулзъм.
- Консумирането на алкохол преди лягане може да повлияе негативно на качеството на съня и да увеличи риска от сомнамбулизъм.
- Психични състояния като тревожност, стрес, детска травма и посттравматично стресово разстройство са свързани с повишен риск.
- Състояния на щитовидната жлеза: В някои случаи свръхактивната щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм) може да допринесе за сомнамбулизъм, въпреки че това е относително рядко.
- Неврологични състояния, като болестта на Паркинсон и синдрома на Смит-Магенис, също могат да бъдат свързани със сомнамбулизъм.
- Тригери от околната среда: Ако човек е вече предразположен към сънливост, определени екологични тригери могат да предизвикат епизод. Тези тригери могат да са заболяване, висока температура или внезапни шумове.
Разбирането на тези рискови фактори и тригери е от важно значение за управлението и смекчаването на появата на епизоди на сомнамбулизъм. Чрез идентифициране и справяне с тези фактори хората могат да подобрят качеството на съня си и да намалят потенциалните рискове, свързани със сомнамбулизма.
Диагностициране на сомнамбулизъм
Сомнамбулизмът може да се диагностицира въз основа на подробни описания на поведението по време на ходене насън. Разказите на членове на семейството или съквартиранти, които са били свидетели на сомнамбулизма, могат да бъдат безценни в този процес, подобно и при сънната апнея, когато половинката става свидетел на хъркането и спиранията на дишането по време на сън.
Въпреки че цялостното изследване на съня (полисомнография) се счита за златен стандарт за потвърждаване на диагнозата сомнамбулизъм, тя не винаги е необходима. Вашият лекар може да препоръча изследване на съня, ако подозира други сомнологични нарушения, трябва да направи разлика между сомнамбулизъм и други състояния като REM поведенческо разстройство на съня, или ако епизодите на сомнамбулизъм са чести и тежки или представляват риск за безопасността за спящия и околните.
В някои случаи могат да се използват допълнителни тестове като електромиография (ЕМГ) или електроенцефалография (ЕЕГ), за да се изключат всички неврологични състояния, които биха могли да допринесат за състоянието.
Управление и лечение на сомнамбулизъм
В повечето случаи сомнамбулизмът не изисква директно лечение, особено ако епизодите са редки и не представляват риск за сомнамбула. Въпреки това могат да се приложат различни нефармакологични подходи за управление на сомнамбулизма и намаляване на неговото възникване:
- Техники за релаксация и управление на стреса: Участието в техники за релаксация като медитация, упражнения за дълбоко дишане или йога може да помогне за намаляване на нивата на стрес, което може да предизвика епизоди на сомнамбулизъм при някои хора.
- Лечение на основни нарушения на съня: Ако сомнамбулизмът е свързан с други нарушения на съня като обструктивна сънна апнея, лечението на основното състояние често може да облекчи симптомите на сомнамбулизъм.
- Когнитивно-поведенческата терапия: когнитивно-поведенческата терапия може да бъде полезна за хора, чийто сомнамбулизъм се предизвиква от тревожност, стрес или други психологически фактори.
- Планирани събуждания: Тъй като епизодите на сомнамбулизъм често се случват в предвидими моменти, обикновено през първите няколко часа на сън, прилагането на планирани събуждания 15-30 минути преди очакваното начало може да наруши цикъла на съня и да предотврати сомнамбулизъм.
Лекарства за сомнамбулизъм
Понастоящем няма лекарства, специално одобрени за лечение на сомнамбулизъм. В някои случаи лекарите могат да предпишат медикаменти, които модулират нивата на невротрансмитерите, като бензодиазепини или антидепресанти, но тяхната ефективност при лечение на сомнамбулизъм остава неубедителна. От решаващо значение е да обсъдите потенциалните рискове и ползи от всяко лекарство с Вашия лекар, преди да започнете лечение.
Предотвратяване на сомнамбулизъм
Въпреки че сомнамбулизмът е непредсказуем и причините за него не са напълно изяснени, можете да предприемете мерки за намаляване на вероятността от повтарящи се епизоди. Поддържането на последователен график за сън, приоритизирането на спазването на хигиена на съня, избягването на стимуланти като кофеин и алкохол преди лягане, управлението на стреса и тревожността и справянето с основните нарушения на съня като обструктивна сънна апнея могат да допринесат за намаляване на случаите на сомнамбулизъм.
Живот със сомнамбулизъм
Сомнамбулизмът може да увеличи риска от нараняване поради падания, злополуки или извършване на дейности, които изискват пълна осъзнатост. В редки случаи хората могат да проявяват неподходящо сексуално поведение (сексомния) или да станат объркани и развълнувани, ако бъдат събудени по време на епизод на сомнамбулизъм.
Докато за децата е обичайно да надраснат сомнамбулизма до пубертета, някои хора могат да продължат да изпитват епизоди в зряла възраст, въпреки че честотата обикновено намалява с възрастта.
Усложнения
Докато повечето епизоди на сомнамбулизъм не са по своята същност опасни, възможно е да възникнат потенциални усложнения като наранявания от падане, скачане от прозорци, шофиране по време на сън и други. Има регистрирани случаи, при които хората са ставали агресивни, докато са ходили насън. За щастие, агресивното поведение, водещо до упражняване на насилие при сомнамбулизъм, е изключително рядко.
Носейки свещник, Лейди Макбет започва да ходи насън. Докторът и придворната дама стоят настрана и я наблюдават. Докторът пита как Лейди Макбет се е сдобила със свещта. Придворната дама отговаря, че Лейди Макбет е наредила винаги да има светлина до нея (защото се страхува от тъмнината, след като е извършила престъпленията си под нейното прикритие).
Грижа за себе си и околните
За да намалите риска от нараняване или вреда, свързани със сомнамбулизъм, могат да се предприемат няколко практически стъпки:
- Заключване на врати и прозорци: Това може да помогне да се предотврати излизането на сомнамбула навън.
- Премахване на чупливи предмети: Замяната на стъклени прозорци и врати с алтернативи, устойчиви на счупване, премахването на чупливи предмети от спалнята и коридорите, обезопасяването на опасни материали като остри предмети и огнестрелни оръжия могат да сведат до минимум потенциалните опасности.
- Устройства с датчици, активирани при движение: Те могат да предупредят вас или другите за епизод на сомнамбулизъм, позволявайки навременна намеса и предотвратяване на злополуки.
- Консултирайте се с вашия лекар: Обсъдете вашите притеснения с лекуващия ви лекар. Обсъдете потенциалните причини за сомнамбулизма и възможните предупредителни признаци за по-сериозно състояние.
Събуждане на сомнамбул
Събуждането на сомнамбул обикновено не е вредно, но може да доведе до временна дезориентация и объркване. В редки случаи хората могат да реагират със страх или гняв поради внезапното прекъсване на съня им. Ако трябва да събудите сомнамбул, направете го внимателно и не го стряскайте. Най-безопасният подход е да го насочите спокойно обратно към леглото, където той или тя вероятно ще възобнови съня си без никакъв спомен за събитието. Чрез разбиране на рисковите фактори, предприемане на превантивни мерки и създаване на безопасна среда, сомнамбулизмът може да управляван ефективно, а свързаните с него рискове да се сведат до минимум.
Григор Ангелов