Епилепсия: Какво трябва да знаем – симптоми, причини и живот с диагнозата

Епилепсията, известна още като припадъчно разстройство, е едно от най-често срещаните неврологични състояния в света. Тя засяга хора от всякаква възраст, раса и пол. Въпреки това, около нея все още витаят много митове и неразбиране. Единичен припадък не означава непременно диагноза "епилепсия", но е сериозен повод за консултация с лекар.

Това състояние се характеризира с повтарящи се, непровокирани припадъци (гърчове), които са резултат от анормална, прекомерна електрическа активност в мозъка. Представете си го като внезапна "електрическа буря" в главата. Тъй като мозъкът контролира всичко, което правим, усещаме и мислим, симптомите на припадъците могат да бъдат изключително разнообразни – от драматични конвулсии до кратки моменти на объркване или взиране в една точка.

Симптоми и видове припадъци

Симптомите варират значително в зависимост от това коя част на мозъка е засегната. Припадъците се разделят на две основни групи: фокални (започващи в една област на мозъка) и генерализирани (обхващащи целия мозък от самото начало).

1. Фокални (парциални) припадъци

Тези припадъци произхождат от специфична зона в мозъка. Могат да бъдат със или без загуба на съзнание.

• Фокални припадъци без загуба на съзнание: Човек остава в съзнание, но може да изпита промени в емоциите (внезапен страх, радост), промени във възприятията (странни миризми, вкусове, виждане на светлини) или неволни движения на част от тялото (например потрепване на ръка или крак). Понякога се усеща т.нар. "аура" - чувство за дежавю или усещане в стомаха, което предшества припадъка.
• Фокални припадъци с нарушено съзнание: Човек губи връзка с реалността и може да изглежда като в транс. Често се наблюдават повтарящи се, безцелни движения като мляскане с устни, преглъщане, търкане на ръце или ходене в кръг. Човекът не реагира адекватно на околните и обикновено няма спомен за случилото се.

2. Генерализирани припадъци

Тези припадъци ангажират и двете полукълба на мозъка от самото начало.

• Абсанси (Petit Mal): Най-често при деца. Проявяват се като кратко (5-10 секунди) "взиране в пространството", понякога с леки потрепвания на клепачите или устните. Човекът внезапно прекъсва дейността си и след това я продължава, без да осъзнава, че нещо се е случило.
• Тонични припадъци: Внезапно и силно стягане (вцепеняване) на мускулите, най-често на гърба, ръцете и краката. Може да доведе до падане.
• Атонични припадъци ("Drop attacks"): Внезапна и пълна загуба на мускулен тонус, което кара човек да се свлече на земята.
• Клонични припадъци: Ритмични, повтарящи се конвулсивни движения, обикновено засягащи врата, лицето и ръцете.
• Миоклонични припадъци: Внезапни, кратки, подобни на токов удар потрепвания на мускулите, най-често в горната част на тялото.
• Тонично-клонични припадъци (Grand Mal): Това е най-драматичният и разпознаваем тип. Започва с внезапна загуба на съзнание и вцепеняване на тялото (тонична фаза), последвано от силни, ритмични конвулсии (клонична фаза). Може да има загуба на контрол над пикочния мехур и прехапване на езика.

Причини и рискови фактори

В около половината от случаите причината за епилепсията остава неизвестна. При останалите, тя може да бъде свързана с различни фактори:

• Генетично предразположение: Някои видове епилепсия се предават в семейства.
• Травми на главата: Сериозни наранявания на главата могат да причинят епилепсия.
• Мозъчни състояния: Мозъчни тумори, инсулт (водеща причина при възрастни над 35 г.) и аномалии на кръвоносните съдове.
• Инфекции: Менингит, вирусен енцефалит, HIV и други инфекции, засягащи мозъка.
• Пренатални увреждания: Инфекция на майката, лошо хранене или кислороден недостиг преди раждането.
• Разстройства на развитието: Епилепсията е по-честа при хора от аутистичния спектър.

Диагностика и лечение

Диагнозата се поставя от невролог след поне два непровокирани припадъка, настъпили с интервал от поне 24 часа. Процесът обикновено включва:

• Неврологичен преглед и подробна анамнеза.
• Електроенцефалограма (ЕЕГ): Записва електрическата активност на мозъка и може да открие аномалии.
• Образна диагностика (ЯМР, КТ): За откриване на структурни проблеми в мозъка като тумори или белези от травми.

Лечението цели постигане на пълен контрол над припадъците с минимални странични ефекти. При над половината пациенти това се постига още с първия предписан медикамент. Основните методи са:

• Медикаментозно лечение: Анти-епилептичните лекарства са основата на терапията.
• Хирургия: При някои пациенти, при които припадъците идват от една, ясно определена и операбилна зона, хирургичното ѝ отстраняване може да доведе до излекуване.
• Невростимулация: Имплантиране на устройства (вагусов нервен стимулатор - VNS, дълбока мозъчна стимулация - DBS), които изпращат електрически импулси към мозъка, за да регулират активността му.
• Кетогенна диета: Специализирана диета с високо съдържание на мазнини и ниско на въглехидрати, която може да бъде много ефективна, особено при деца.

Живот с епилепсия

С правилната диагноза и лечение, повечето хора с епилепсия водят пълноценен и активен живот. Управлението на състоянието обаче изисква внимание към някои аспекти:

• Водене на дневник: Записвайте кога се случват припадъците, колко продължават и какво може да ги е провокирало (липса на сън, стрес, пропуснат медикамент). Това е безценна информация за лекуващия лекар.
• Шофиране: В България, както и в много други страни, има законови ограничения за шофиране от хора с епилепсия. Обикновено се изисква период без припадъци (най-често 1 година), за да се поднови шофьорската книжка.
• Бременност: Повечето жени с епилепсия могат да имат нормална бременност и здрави бебета, но е задължителна консултация с невролог и акушер-гинеколог преди и по време на бременността, за да се адаптира терапията.
• Психично здраве: Животът с хронично заболяване може да бъде предизвикателство. Хората с епилепсия са с по-висок риск от развитие на депресия и тревожност. Не се колебайте да потърсите психологическа подкрепа.

Информацията, предоставена в тази статия, има изцяло образователна цел и не може да замести професионална медицинска диагноза или лечение. При съмнение за епилепсия или припадък, незабавно се консултирайте с квалифициран лекар-невролог.