​Синдром на Даун: Причини, симптоми и перспективи

 

 

Синдромът на Даун е най-честата хромозомна аномалия и едно от най-разпознаваемите генетични състояния. Разбирането на неговата същност, история, както и напредъкът в грижите и изследванията, е от ключово значение за осигуряването на най-високо качество на живот и пълноценно развитие.

 

 

Какво представлява Синдромът на Даун?

 

Синдромът на Даун, известен в медицинската общност като Тризомия 21, е генетично състояние, характеризиращо се с наличието на пълно или частично допълнително копие на хромозома 21 във всички или в някои от клетките на тялото. Тази допълнителна генетична информация нарушава нормалния ход на развитието, водейки до характерните физически черти и интелектуални особености, свързани със синдрома. Важно е да се подчертае, че синдромът на Даун не е болест, която може да бъде "излекувана", а по-скоро съвкупност от характеристики. Хората със синдром на Даун имат широк спектър от способности и могат да водят продуктивен и удовлетворяващ живот. По данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC), приблизително 1 на всеки 700-800 бебета в САЩ се ражда със синдром на Даун, което го прави най-честото хромозомно състояние.

 

 

История на Синдрома на Даун

 

Разбирането на синдрома на Даун е еволюирало значително през годините:

 

• Джон Лангдън Даун (1866 г.): Английският лекар Джон Лангдън Даун е първият, който публикува точно описание на група хора със сходни физически характеристики и интелектуални особености. Той описва това, което нарича "монголоиден тип идиотизъм", поради възприетата прилика с чертите на монголоидната раса (термин, който днес се счита за остарял и обиден). Въпреки погрешната етническа асоциация, описанието на Даун е важна стъпка в идентифицирането на състоянието като отделна клинична единица.
• Началото на XX век: Изследванията продължават, но причината остава неизвестна. Появяват се различни теории, включително наследствени фактори и влияние на околната среда.
• Професор Жером Льожен (1959 г.): Революционният пробив идва през 1959 г., когато френският генетик професор Жером Льожен и неговите колеги в Париж откриват генетичната основа на синдрома на Даун. Те идентифицират наличието на допълнителна хромозома 21 (тризомия 21) в клетките на хора със синдрома. Това откритие преобразява разбирането за състоянието от просто описание на симптоми към разбиране на неговата генетична причина.
• След 1959 г.: Откритието на Льожен отваря вратата за по-нататъшни изследвания на генетиката, молекулярните механизми и потенциалните терапевтични подходи. Повишава се и обществената осведоменост, водят се кампании за дестигматизация и подобряване на грижите и възможностите за хората със синдром на Даун.

 

 

Генетични причини за Синдрома на Даун

 

Три са основните генетични вариации, които водят до синдрома на Даун:

1. Пълна Тризомия 21 (около 95% от случаите): Това е най-честата форма. Възниква поради грешка в клетъчното делене, наречена неразделяне (nondisjunction), по време на мейозата (образуването на яйцеклетки или сперматозоиди). В резултат на това яйцеклетката или сперматозоидът получава допълнително копие на хромозома 21. Когато тази полова клетка се слее с нормална полова клетка при оплождането, полученият ембрион има 47 хромозоми вместо обичайните 46, с три копия на хромозома 21 във всяка клетка.

2. Транслокационен синдром на Даун (около 3-4% от случаите): При тази форма общият брой хромозоми в клетките остава 46, но допълнителен пълен или частичен фрагмент от хромозома 21 е прикрепен (транслоциран) към друга хромозома, най-често хромозома 14. Наличието на този допълнителен материал от хромозома 21 причинява характеристиките на синдрома. Транслокацията може да бъде спонтанна или наследена от родител, който е носител на балансирана транслокация (има пренаредения генетичен материал, но е здрав).

3. Мозаичен синдром на Даун (около 1-2% от случаите): Мозаицизмът възниква, когато грешката в клетъчното делене се случва в някои, но не във всички клетки, след оплождането. Това означава, че човекът има смес от два вида клетки: някои с нормалния брой от 46 хромозоми и други с 47 хромозоми (с три копия на хромозома 21). Хората с мозаичен синдром на Даун могат да имат по-малко изразени характеристики на състоянието, в зависимост от процента и разпределението на клетките с тризомия.

 

Според Националния институт за детско здраве и човешко развитие на САЩ "Юнис Кенеди Шрайвър" (NICHD), фактори като възрастта на майката увеличават риска, но синдромът на Даун може да се появи при бременност на всяка възраст и не е причинен от действия на родителите.

 

 

Често срещани физически характеристики при хора със синдрома

 

Страдащите от синдрома на Даун споделят някои общи физически белези, но е важно да се помни, че всеки човек е уникален. Степента на изразеност на тези черти варира значително. Според Националното общество за синдром на Даун на САЩ (NDSS), те могат да включват:

• Лицеви черти: Плосък лицев профил, малък нос, малка уста с език, който може да изглежда по-голям или да се подава навън, наклонени нагоре очи (монголоидни палпебрални фисури), малки кожни гънки във вътрешния ъгъл на очите (епикантални гънки).
• Глава и врат: Малка глава (микроцефалия), къс врат, понякога с излишна кожа в задната част.
• Уши: Малки, ниско разположени и/или необичайно оформени.
• Ръце и крака: Къси и широки ръце с къси пръсти, една-единствена дълбока напречна гънка на дланта (симиева линия), по-голямо разстояние между първия и втория пръст на крака (сандаловидна цепка).
• Мускулен тонус и стави: Понижен мускулен тонус (хипотония) при раждането и в ранна детска възраст, повишена гъвкавост на ставите (хиперфлексибилност).
• Очи: Малки бели петънца по ириса (петна на Бръшфийлд).
• Ръст: Като цяло по-нисък ръст в детството и като възрастни.

 

Помощни средства за дечица с увреждания

 

Здравни състояния, свързани със Синдрома на Даун

 

Хората със синдром на Даун имат повишен риск от развитие на определени медицински състояния. Редовните прегледи и скрининги са от съществено значение за ранното откриване и лечение. Pо-честите здравни проблеми включват:

• Вродени сърдечни дефекти: Приблизително 50% от децата със синдром на Даун се раждат със сърдечен дефект. Най-чести са атриовентрикуларен септален дефект (AVSD), вентрикуларен септален дефект (VSD) и атриален септален дефект (ASD). Много от тях могат да бъдат коригирани хирургично.
• Стомашно-чревни проблеми: Около 10-12% имат аномалии на храносмилателния тракт при раждането, като атрезия на дуоденума или ануса. По-късно в живота могат да се появят гастроезофагеален рефлукс (ГЕР), цьолиакия (непоносимост към глутен) и болест на Хиршпрунг.
• Проблеми със слуха и зрението: Чести са ушните инфекции (отит на средното ухо), които могат да доведат до загуба на слуха. Проблеми със зрението като късогледство, далекогледство, страбизъм (кривогледство), нистагъм и катаракта също са по-чести.
• Ендокринни проблеми: Хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза) е често срещан и изисква лечение с хормони. Диабет тип 1 също е по-чест.
• Хематологични проблеми: Повишен риск от развитие на левкемия в детството (около 10-20 пъти по-висок от общата популация), въпреки че повечето случаи са лечими. Преходно миелопролиферативно разстройство (TMD) е състояние, подобно на левкемия, което се среща при новородени със синдром на Даун и често отшумява спонтанно.
• Респираторни проблеми: Повишен риск от респираторни инфекции (пневмония, бронхит) поради по-тесни дихателни пътища и различия в имунната функция.
• Обструктивна сънна апнея (ОСА): Среща се при 50-75% от хората със синдром на Даун поради комбинация от фактори като хипотония, уголемени сливици и аденоиди, и характеристики на лицето.
• Неврологични проблеми: Освен интелектуалното увреждане, има повишен риск от епилепсия. С напредване на възрастта значително се увеличава рискът от развитие на болестта на Алцхаймер (често с по-ранно начало).
• Ортопедични проблеми: Атланто-аксиална нестабилност (нестабилност на първите два шийни прешлена), дисплазия на тазобедрената става, плоскостъпие.
• Кожни проблеми: Суха кожа, екзема.

 

 

Развитие, учене и поведение

 

Всички хора със синдром на Даун изпитват известно когнитивно забавяне, но степента варира значително – от лека до тежка (най-често в лек до умерен диапазон).

• Развитийни етапи: Постигането на развойните етапи (седене, пълзене, ходене, говорене) обикновено се случва по-късно.
• Език и говор: Експресивният език (говорене) често е по-засегнат от рецептивния език (разбиране). Могат да се наблюдават и артикулационни трудности.
• Когнитивни профили: Често се наблюдават силни страни във визуалната обработка и социалното разбиране, докато области като вербалната кратковременна памет, слуховата обработка и изпълнителните функции могат да бъдат по-голямо предизвикателство.
• Ранна интервенция: Изключително важна. Програмите, включващи логопедична, физиотерапия, ерготерапия и поведенческа терапия, започнати възможно най-рано, могат значително да подобрят развитието и да помогнат на децата да достигнат пълния си потенциал.
• Образование: С подходяща подкрепа, много деца със синдром на Даун успешно се обучават в приобщаваща среда в редовни училища. Индивидуализираните образователни планове (IEP) са ключови за адаптиране на учебния процес.
• Поведение: Някои поведенчески предизвикателства могат да възникнат, като инат, импулсивност или затруднения с вниманието. Понякога може да се наблюдава и аутистичен спектър или ADHD.

 

 

Диагностика на Синдрома на Даун

 

Диагнозата може да бъде поставена преди или след раждането:

• Пренатален скрининг: По време на бременността се предлагат неинвазивни скринингови тестове, които оценяват риска. Те включват:

- Кръвни тестове: Измерват нивата на определени хормони и протеини в кръвта на майката.
- Ултразвук: Оценява специфични маркери като нухалната транслуценция (дебелина на течността в задната част на врата на плода).
- Неинвазивен пренатален тест (NIPT): Анализира фетална ДНК, циркулираща в кръвта на майката, с висока точност за тризомия 21.
 

• Пренатална диагностика: Ако скринингът покаже висок риск, се предлагат инвазивни диагностични тестове, които носят малък риск от спонтанен аборт:

- Хорионбиопсия (CVS): Вземане на проба от плацентата, обикновено между 10-та и 13-та гестационна седмица.
- Амниоцентеза: Вземане на проба от амниотичната течност, обикновено след 15-та гестационна седмица.

Тези тестове анализират хромозомите на плода (кариотипизиране) и могат да потвърдят или отхвърлят диагнозата.

• Постнатална диагностика: След раждането, ако лекарят подозира синдром на Даун въз основа на физическите характеристики на новороденото, диагнозата се потвърждава чрез хромозомен анализ (кариотипизиране) от кръвна проба на бебето.

 

 

Живот със Синдром на Даун

Днес хората със синдром на Даун живеят по-дълго (средна продължителност на живота около 60 години в САЩ, значително увеличение спрямо 25 години през 1983 г.) и по-пълноценно от всякога. Това се дължи на подобрените медицински грижи, ранната интервенция и по-голямото обществено приемане и включване.

 

• Медицински грижи: Редовно проследяване от специалисти по педиатрия
• Ранна интервенция и терапии: Логопедична, физиотерапия, ерготерапия, поведенческа и образователна терапия са основни.
• Образование и заетост: Все повече хора със синдром на Даун завършват гимназия, посещават колеж или програми за професионално обучение и намират смислена работа.
• Независим живот: С подходяща подкрепа, много възрастни могат да живеят самостоятелно или в групови домове.
• Социално включване: Участието в общностни дейности, спорт, изкуства и социални групи е от съществено значение за качеството на живот.

 

Помощни средства за дечица с увреждания

 

Последни новини и развитие в изследванията, лечението и терапията

Изследователската общност в САЩ и по света активно работи за подобряване на здравето и качеството на живот на хората със синдром на Даун. Някои от обещаващите направления включват:

1. По-добро разбиране на връзката между Синдрома на Даун и Болестта на Алцхаймер: Тъй като генът за амилоидния прекурсорен протеин (АРР), свързан с Алцхаймер, се намира на хромозома 21, хората със синдром на Даун почти винаги развиват патологията на Алцхаймер. Националният институт по здравеопазване на САЩ (NIH) финансира мащабни изследвания (като Alzheimer's Biomarkers Consortium - Down Syndrome, ABC-DS) за проследяване на биомаркери и ранни признаци на Алцхаймер при хора със синдром на Даун. Целта е да се разработят превантивни стратегии и лечения, които могат да бъдат от полза както за тази популация, така и за общото население.
2. Таргетирани терапии за когнитивни функции: Изследват се различни фармакологични подходи за подобряване на когнитивните функции, паметта и ученето. Те включват:

• Изследвания върху невротрансмитерни системи, като GABA-ергичната система. Някои лекарства, които модулират GABA рецепторите, са показали потенциал в предклинични модели.
• Проучвания на вещества, които могат да намалят оксидативния стрес или възпалението в мозъка.
• Изследвания, фокусирани върху подобряване на синаптичната пластичност.
• Според Global Down Syndrome Foundation, има активни клинични изпитвания на медикаменти, целящи подобряване на когницията.

1. Напредък в лечението на съпътстващи заболявания: Подобрените хирургични техники за вродени сърдечни дефекти, по-доброто управление на ендокринните проблеми и по-ефективните лечения за левкемия значително допринасят за по-дълъг и по-здравословен живот.
2. Имунотерапия и автоимунни заболявания: Хората със синдром на Даун имат по-висок риск от автоимунни заболявания (напр. цьолиакия, диабет тип 1, автоимунен тиреоидит). Изследванията са насочени към разбиране на имунната дисрегулация и разработване на по-целенасочени имунотерапии.
3. Неинвазивни мозъчни стимулации: Техники като транкраниална магнитна стимулация (TMS) или транкраниална правотокова стимулация (tDCS) се изследват като потенциални нефармакологични подходи за подобряване на когнитивните функции или облекчаване на някои неврологични симптоми, макар все още да са в много ранен етап на проучване за тази популация.
4. Изследвания върху "изключване" на третата хромозома 21 (XIST ген): През 2013 г. изследователи от Медицинския факултет на Университета на Масачузетс демонстрираха в лабораторни условия (в индуцирани плурипотентни стволови клетки), че е възможно да се "заглуши" допълнителното копие на хромозома 21 чрез въвеждане на гена XIST, който нормално инактивира една от двете Х-хромозоми при жените. Макар това да е фундаментално научно откритие и да предлага потенциален инструмент за изследване на клетъчните механизми на синдрома на Даун, то е много далеч от практическо терапевтично приложение при хора. Подобни подходи са изключително сложни и повдигат множество етични въпроси.
5. Подобрени скринингови програми и ранна интервенция: Продължава работата по усъвършенстване на пренаталните скринингови тестове и разработването на още по-ефективни и индивидуализирани програми за ранна интервенция.

 

Помощни средства за дечица с увреждания

 

 

---

7 интересни факта за синдрома на Даун

1. Мозаицизъм: Не всички хора със Синдром на Даун имат три копия на хромозома 21 във всяка клетка. При мозаичната форма, някои клетки са нормални, което води до по-голямо разнообразие в проявите на синдрома.

2. По-нисък риск от някои видове рак: Изненадващо, хората със Синдром на Даун имат значително по-нисък риск от развитие на много видове твърди тумори, вероятно поради наличието на допълнителни гени-супресори на тумори.

3. Не винаги е наследствен: Повечето случаи на Синдром на Даун не се наследяват, а са резултат от случайна грешка при деленето на клетките. Само малък процент (транслокационна форма) може да се предаде от родител-носител.

4. Разбират повече, отколкото могат да изразят: Хората със Синдром на Даун често имат по-добро разбиране (рецептивен език) отколкото способност да се изразяват вербално (експресивен език).

5. Драстично увеличена продължителност на живота: Благодарение на напредъка в медицината и социалното включване, средната продължителност на живота на хората със Синдром на Даун се е увеличила значително – от под 10 години в миналото до около 60 години днес.

6. Атлантоосева нестабилност (AAI): Хората със Синдром на Даун имат повишен риск от нестабилност между първите два шийни прешлена, което може да наложи предпазни мерки при определени дейности.

7. Уникално стареене: Докато някои аспекти на стареенето са ускорени, като например риска от Алцхаймер, други, като бръчките по кожата, може да са по-слабо изразени.

---

 

 

Синдромът на Даун е комплексно генетично състояние, което засяга хората по различни начини. Благодарение на научния напредък, по-добрите медицински грижи и нарастващото обществено приемане, хората със синдром на Даун днес имат повече възможности от всякога да водят пълноценен, здравословен и щастлив живот. Те са ценни членове на нашите семейства и общности, допринасящи със своите уникални таланти и перспективи. В Адапт БГ вярваме, че информираността, ранната и последователна подкрепа, както и фокусът върху индивидуалните силни страни, са в основата на отключването на огромния потенциал, който всеки човек носи в себе си. Продължаващите изследвания носят надежда за още по-добри здравни резултати и качество на живот в бъдеще.

 

Забележка: Тази статия е с информативна цел и не замества професионалната медицинска консултация. Винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист за въпроси, свързани със здравето.

 

 

 

Григор Ангелов

 

 

Източници и референции:

 

1. Centers for Disease Control and Prevention (CDC). (n.d.).  Facts about Down Syndrome . Retrieved from https://www.cdc.gov/ncbddd/birthdefects/downsyndrome.html

2. National Down Syndrome Society (NDSS). (n.d.). What is Down Syndrome?  Retrieved from https://www.ndss.org/about-down-syndrome/down-syndrome/

3. Eunice Kennedy Shriver National Institute of Child Health and Human Development (NICHD). (n.d.).  Down Syndrome: Condition Information . Retrieved from https://www.nichd.nih.gov/health/topics/downsyndrome

4. Mayo Clinic Staff. (n.d.). Down Syndrome . Retrieved from  https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/down-syndrome/symptoms-causes/syc-20355977

5. Global Down Syndrome Foundation. (n.d.). Research & Medical Care . Retrieved from https://www.globaldownsyndrome.org/research-medical-care/

6. National Association for Down Syndrome (NADS). (n.d.). Retrieved from  https://www.nads.org/

7. National Institutes of Health (NIH). (n.d.). Research initiatives related to Down Syndrome and Alzheimer's disease.

8. University of Massachusetts Medical School (UMass Chan Medical School). Research publications search:  https://www.umassmed.edu/research/. Jiang, J., Jing, Y., Cost, G.J. et al. (2013). Translating dosage compensation to trisomy 21.  Nature, 500 , 296–300.  https://doi.org/10.1038/nature12394

9. American Academy of Pediatrics (AAP). (n.d.). Health Supervision for Children With Down Syndrome. AAP main website:  https://www.aap.org