Биомеханика на съня: Коя поза на сън е най-правилната според учените

Начинът, по който се разполагаме в леглото вечер, може да крие рискове за здравето, които надхвърлят значително баналното сутрешно схващане в гърба. Според експерти от водещи организации, изследващи медицината на съня зад океана, любимата ви поза всъщност може да бъде скритият виновник за хронични болки, киселинен рефлукс, хъркане и дори сериозни неврологични симптоми при събуждане. Често приемаме комфорта за водещ критерий при избора на поза, но точно този комфорт понякога е подвеждащ фактор за нашето дългосрочно физическо здраве.

Противно на популярните митове, които се въртят в интернет, експертите са категорични, че спането в свити пози – често наричани "ембрионални" – не е задължително огледало на душевното ви състояние. Често то е просто вкоренен физически навик. Известният философ Джон Дюи твърди, че навиците не са просто неща, които правим, а съставляват това, което сме. За него характерът е „взаимопроникване на навиците“ и те изграждат нашата воля. Тъй като „човекът е създание на навика, не на разума“, ние не просто имаме предпочитана поза за сън – ние сме „изградени“ от нея. Именно затова промяната е толкова трудна, но е и напълно възможна стъпка към облекчението.
 

„Синдромът на Т-Рекс“ и увредените нерви

Особено притеснителна тенденция, наблюдавана от сомнолозите и добила популярност в социалните мрежи като „поза Т-Рекс“, е навикът да се спи със силно сгънати и притиснати към тялото ръце. Когато се събудите с изтръпнали крайници или усещане за „мравучкане“, това рядко е проблем с кръвообращението, както мнозина смятат; това почти винаги е сигнал за компресия на нервите. Медицински обзор от 2023 г., фокусиран върху синдрома на кубиталния тунел, предупреждава, че продължителното спане със силно сгънат лакът или ръка, подпъхната под тежка възглавница, увеличава драстично вътрешното налягане върху нервите и може да доведе до дълготрайна стрелкаща болка в предмишниците.

Ако можем се върнем отново на Дюи, то според него навиците (включително как спим) не са просто изолирани лични решения, а ги „дишаме“ от социалната атмосфера около нас. Начинът, по който се храним, говорим, реагираме – и дори какви пози заемаме, повлияни от трендовете – е оформен от културата. Според Дюи, за да промениш индивида, понякога трябва да промениш и средата – в случая, спалнята и нещата в нея.

Ако се опитате да избегнете проблема с ръцете, обръщайки се по гръб, може да се сблъскате пък с друго предизвикателство. Въпреки че спането по гръб държи крайниците свободни и е добро за гръбначния стълб, то е основен рисков фактор за хъркането и обструктивната сънна апнея, тъй като гравитацията кара езика да се смъква назад и да блокира дихателните пътища. Спането по корем пък, макар да помага срещу хъркането, се смята за най-травмиращо за структурата на тялото – то изкривява гръбначния стълб и насилствено усуква врата настрани, което често води до сутрешно главоболие и скованост.

Златната среда

Къде е решението в този лабиринт от пози? Данни от Harvard Health и известната клиника „Майо“ посочват спането настрани като „златната среда“ за повечето хора. Тази позиция позволява неутрално положение на гръбначния стълб, но само ако е изпълнена правилно: с леко свити колене и стратегически поставена възглавница между тях, която изравнява таза и бедрата, отнемайки напрежението от кръста. Специалистите от Johns Hopkins Medicine пък подчертават, че с напредването на възрастта и появата на ставни проблеми, преминаването към тази поддържаща странична поза става още по-критично за качеството на живота.

Ако в момента спите по корем или в силно усукана поза, преходът към по-здравословен навик изисква търпение. Експертите съветват промяната да е постепенна, като използвате по-тънки възглавници, за да намалите напрежението във врата, докато свиквате с новата позиция. Ако обаче продължавате да изпитвате умора, болка или неспокоен сън, независимо как лежите, това може да е сигнал за по-дълбоко разстройство на съня и е препоръчително да се консултирате със сомнолог.

И запомнете - навик не можем да премахнем просто чрез „сила на волята“ или като си повтаряме „няма повече да правя това“. Навикът не може да бъде хвърлен през прозореца; той трябва да бъде избутан стъпка по стъпка надолу по стълбите, както би посъветвал Дюи.