Институтът за пътна безопасност настоява за въвеждане на национална програма за скрининг и ранно диагностициране на обструктивна сънна апнея сред професионалните шофьори. Позицията беше обявена на 4 август и е реакция на зачестилите тежки произшествия с товарни автомобили.

Предложенията са четири. Масов скрининг за апнея при всички професионални водачи. Включване на изследването в периодичните медицински прегледи на шофьорите на камиони и автобуси. Съвместна национална програма между Министерството на транспорта и Министерството на здравеопазването. И активно участие на транспортните компании и застрахователния сектор.

От организацията подчертават, че не твърдят, че сънната апнея е причина за конкретните инциденти от последните месеци. Настояват хипотезата да бъде проверявана систематично, вместо да остава извън обхвата на разследването. По данните, които цитират, предполагаема сънна апнея се среща при 29 до 49 процента от шофьорите на тежкотоварни автомобили — значително по-често, отколкото сред общото население.

Международните изследвания дават сходна картина. Проучване на Университета на Пенсилвания и американската Федерална агенция за безопасност на автомобилния транспорт, установява, че близо 28 процента от шофьорите на товарни автомобили в САЩ имат сънна апнея в лека до тежка форма. Данни от японски изследвания сочат, че рискът от пътнотранспортно произшествие при нарушено дишане по време на сън е около 2,5 пъти по-висок.

Проучванията показват намаляване на броя на катастрофите при водачи след започване на лечение с CPAP. Именно затова Институтът определя риска като предотвратим: защото подобрението в способността за управление настъпва още в рамките на първите няколко дни след започване на терапия.

Причината апнеята да е специфично опасна за шофьорите не е самата сънливост, а това, че водачът често не я разпознава. Заболяването прекъсва дишането десетки или стотици пъти на нощ, като всяко прекъсване завършва с кратко събуждане, което мозъкът не записва в паметта. Сутринта няма спомен за нито едно от тях.

Данните по този въпрос са особено показателни. При едновременно проведени интервюта за субективна сънливост и обективен скринингов тест сред около 5000 японски шофьори на камиони се оказва, че 76 процента от водачите с тежка форма на нарушено дишане по време на сън оценяват собствената си сънливост като нормална. Изводът на изследователите е, че въпросници за самооценка не вършат работа при тази група и е необходим обективен тест.

Към това професията добавя останалото. Дългите смени и нощният труд разместват режима на сън. Почивката в кабината рядко достига дълбоките фази. Заседналата работа и храненето по пътя водят до наддаване на тегло, което е сред основните рискови фактори за апнея, а апнеята на свой ред нарушава метаболизма и затруднява отслабването.

Стандартният периодичен медицински преглед не съдържа въпроси за хъркане, за наблюдавани паузи в дишането или за дневна сънливост. А заболяване, за което не се пита, остава извън статистиката.

Как се процедира другаде по света е поучително, включително защото никъде решението не е еднозначно.

Общото между трите модела е, че никой от тях не разчита на самия шофьор да се оплаче. Американският го улавя през задължителния медицински преглед, японският — през работодателя, европейският — по закон, който на много места среща същата пречка, каквато Институтът описва и у нас.

Практическият ориентир е един. Ако заспивате за секунди, щом спрете за почивка, това не е умора от работата, а признак, че нощният сън не изпълнява функцията си.

Основната пречка пред диагностиката при шофьорите е логистична, а не липса на желание. Лабораторното изследване изисква нощ в болнична обстановка и запис в график седмици напред — нещо, което международният шофьор трудно планира. Домашното изследване се прави в собственото легло,  за една нощ, а данните се разчитат от специалист.

България е транспонирала европейската директива още през 2016 г., така че формална рамка съществува. Това, което Институтът иска, е механизмът, който да я направи приложима: изследването да стигне до хората, преди някой да го потърси сам.