8 Съвета При Избора на Играчки за Деца с Увреждания

Играчките за Децата със Специални Нужди, страдащи от ДЦП и други заболявания трябва да бъдат подбрани внимателно, за да подпомогнат рехабилитацията и развитието както на двигателните, така и на социалните умения на детето.

Ето няколко съвета, които биха помогнали в избора:

 

1. Обърнете внимание на необичайните интереси!
Много деца със специални нужди може да не се интересуват от традиционните играчки. Вместо това, те може да се привличат и интересуват от други неща – ветрила, вакуум, когнитивни играчки пъзели от типа намери ме, или дори щепсели и кабели. Вземането на техните интереси предвид, може да Ви даде представа какво да изберете. Опитайте и обмислете добре, какъв е аспектът на необичайните елементи, привличащи вниманието на Вашето дете. Например, ако детето харесва линейни елементи, като кабели, струни и колани, вероятно е добре да изберете играчки като пръчици, кукли с много гъста и „жилава“ коса, или играчки с дърпане, които имат прикрепено въже или конци. Играчките трябва да имат смисъл за всяко дете индивидуално. Без смисъл, играта с тази играчка няма конкретна стойност.

 

2. Осигурете движение!
Играчките, или игрите, които карат децата да се движат и осигуряват някакъв вид сензорна стимулация, са задължителни от раждането до 2 годинки, но са и изключително и еднакво важни и през целия живот. Чрез движенията и сетивния опит, тялото учи и наборът от неговите умения се разширява и подобрява с повторение и практика. Атлетичните игри, като футбол, баскетбол, бейзбол, гимнастика, плуване и езда, са винаги позитивни. Движенията помагат да се продуцират качествени и координирани действия. Съвременните електронни системи за игра са оборудвани с дейности, които позволяват или да се имитират движенията, или да се извършват такива в отговор на променящите се параметри на играта. Игрите, или играчките, които изискват повишена двигателна активност, помагат да се увеличи цялостната здравина и кондиция на тялото.

 

3. Придайте смисъл на нещата!
Играчките трябва също да насърчават сензорната обработка и да бъдат със следната насоченост:

• Тактилни Играчки (докосване)
• Акустични Играчки (звук)
• Визуални Играчки (поглед)
• Вестибуларни Играчки (движение)
• Проприоцептивни Играчки (усещане от мускули и стави).

Особено важно е да знаете какъв тип сензорна информация и усещания Вашето дете харесва или не харесва. Някои сетивни възприятия могат да бъдат неприятни за децата и да ги карат да се чувстват некомфортно.

• Тактилна стимулация, освен всички налични на пазара изкуствени материали, можете да използвате и много естествени материали, като пясък, листа, леща, пшеница, бобени зърна и други.
• Слухови възприятия: те трябва да осигурят форми на звуци или музика, които детето трябва да диференцира. Примерите включват игри от типа на „Саймън“, който издава различни звуци, или музикални CD-та, предлагащи забавни танцувални инструкции, които детето трябва да следва.
• Визуални възприятия: визуалните усещания трябва да осигуряват възможности за диференциация между цвят, размер и форма, както и възможности за идентификация, сканиране и проследяване на обекти.
• Вестибуларни усещания: примери за такъв тип усещания са люлеене, въртене, висене с главата надолу, както и цялостни движения като ходене, тичане и скачане.
• Проприоцептивни възприятия: те осигуряват сетивната информация от мускулите и ставите на тялото. Игрите, които карат децата да се движат, скачат, въртят, ритат, хващат и претъркулват, са само част от примерите за проприоцептивни усещания и възприятия.

 

4. Мотивиране на двигателните умения!
Играчките, които насърчават използването на ръцете и пръстите, са от съществено значение. Уменията на фината моторика започват да се равиват още при бебетата, постепенно стават по-отчетливи (към 18 месечна възраст), между 2 и 3 годинки стават изключително явни и продължават да се развиват до израстването на индивида. Има много играчки, които могат успешно да бъдат използвани за трениране и усъвършенстване на фината моторика, като някои от тях включват конструктори, мозайки, макети на колички, електронни игри, боядисване или оцветяване с четка, музикални инструменти, както и всички видове дидактични игри за вгнездяване, от типа на Сеген. Каквито и да са, игрите и играчките, които насърчават употребата на пръстите и ръцете, ще повишат и подобрят уменията, изисквани в училище, като например писане с молив или химикал, рисуване и чертаене.

 

5. Научете повече за живота!
Играчките, които осигуряват някаква форма на образование, са чудесен начин да обучавате детето, без структурата на класната стая или домашната околна среда. Децата се учат непрекъснато, още от раждането, но периодът между 18 месеца и 2 години е критичен за обучението им, защото те мислят, че играят, когато всъщност учат. Игрите и играчките, които насърчават ученето, трябва да имат структура, при която детето трябва да отговаря на въпроси, или да реагира на сигнали, изискващи когнитивен процес в играта, като отговори с правилните животни, форми, цветове или числа. Игри, които включват часовника като външен маркер, също вършат отлична работа.

 

6. Освободете въображението!
Играчките трябва да позволяват на детето да избяга на алтернативно място, където е позволено и допустимо да си глупав. До две годишна възраст, децата развиват нови умения в тази сфера, а към третата годинка, въображението им наистина започва „да лети“. Играчките трябва да позволяват на децата да конструират, моделират или създават идеи и концепции, които наистина означават нещо за тях. По-важното, играчките трябва да подкрепят тяхната експресия, идеи, желания и нужди в ежедневието. Конструирането, рисуването и оцветяването са чудесни начини за насърчаване на въображението и креативността. Куклите и движещите се фигури са също отлично средство за развиване на въображението, тъй като те позволяват на детето да стане някой друг за този период от време.

 

7. Играй сам, но и с други!
Играчките трябва да позволяват както независима и самостоятелна игра, така и комбиниране и участие на други деца или възрастни. Първоначално, децата играят самостоятелно, но в крайна сметка те винаги се сливат в паралелна или комбинирана игра. Възрастовият обхват за този тип игри може да варира, в зависимост от социалните умения на детето, въпреки че в повечето случаи индивидуалната игра започва обикновено преди две годишна възраст, а комбинираната игра започва между две и три годинки. Самостоятелната игра предразполага децата да чувстват пълен контрол над ситуацията. От друга страна, играчките, които предполагат комбинирана игра, позволяват на децата да играят в по-разнообразни форми и варианти и допринасят за по-големи обучителни възможности.

 

8. Социализирай се!
Играчките трябва задължително да насърчават социалното поведение. Игрите, играчките и игровите действия, трябва да инициират езика като средство за общуване между двама или повече души. Игрите, които изискват от децата спортсментско поведение, са чудесен пример за социализация. Този тип дейности помагат при преодоляване на предизвикателствата при социалните взаимодействия и правят комуникацията по-разбираема и общуването по-пълноценно.

 

Разгледайте всички Играчки за Деца с ДЦП, предлагани от Adapt.bg