Фрактура на Глезена

Глезенната става е една от най-натоварваните стави, а счупванията в тази област са често срещани. Всяка година се регистристат около 187 счупвания на 100 000 души, като от средата на 1900 година случаите на фрактури на глезена само растат – отчасти заради застаряващото население, но и заради по-големият брой хора занимаващи се със спорт.
 
 Нивата на счупвания са относително еднакви при мъжете и жените, като при мъжете счупванията се по-чести в млада възраст, а при жените – обратното.
 
 
 КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГЛЕЗЕННАТА СТАВА?

 Глезенната става е съставена от три кости:
  

• Тибия – пищял;
• Фибула – малката кост отстрани на подбедрицата (малък пищял);
• Талус (скочна кост) – малката кост която се намира между петната кост, тибиата и фибулата.

Тибията и фибулата оформят глезена по следния начин:
 

• Медиален / вътрешен малеол – вътрешната част на тибията;
• Латерален / Външен малеол – крайна част на фибулата;
• Задна част на малеола – задна част на тибията.

Фрактурите в тази област се класифицират според зоната на счупване. Например, фрактура в края на фибулата се нарича латерална/външна фрактура на малеола. Ако и тибията и фибулата са счупени, фрактурата е бималеоларна.
 

---

НАЙ-ЧЕСТО ТРАВМИТЕ НА ГЛЕЗЕНА СЕ СЛУЧВАТ ПО СЛЕДНИТЕ НАЧИНИ:
 

ЛЕЧЕНИЕ

 

При съмнение за счупване на глезена, първото нещо което трябва да направите е да обездвижите крайника. 
По този начин ще намалите болката и ще предотвратите усложнения и размествания. Препоръчително е да се постави и студен компрес с цел намаляване на отока. 

След като отидете на преглед при специалист, той ще определи типа на фрактурата и подходящото лечение за този тип фрактура. Два са основните типа лечение на фрактури в областта на глезена - консервативно и оперативно.

При някои по-леки случаи без голямо разместване, може да се направи закрита репозиция и крайника да се имобилизира. Вида на имобилизацията зависи от типа на фрактурата и позицията, в която трябва да се имобилизиран крайника. 

Вместо гипсова имобилизация, някои специалисти използват термопластмаса, ортези и специални ботуши, които да обездвижат крайника, но и същевременно да позволят по-голяма мобилност на пациента.  

ПО ВРЕМЕ НА ИМОБИЛИЗАЦИОННИЯ ПЕРИОД ВАШИЯТ ОРТОПЕД ЩЕ СЛЕДИ КАК ЗАРАСТВА ФРАКТУРАТА. МОЖЕ ДА СЕ НАЛОЖИ ДА НАПРАВИТЕ НЯКОЛКО ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕНТГЕНОГРАФИИ, ЗА ДА Е СИГУРНО, ЧЕ СЧУПВАНЕТО ЗАРАСТВА ПРАВИЛНО И НЯМА РАЗМЕСТВАНИЯ

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

 

Рехабилитацията е много важна част от процеса по възстановяване, независимо от типа на фрактурата.

По-усложнените фрактури, при които се налага имобилизация, се нуждаят и от по-продължителна рехабилитация. Рехабилитационният план трябва да бъде насочен върху конкретните нужди и цели на пациента. 

Типичната рехабилитационна програма е насочена към мобилността в глезенна става, упражнения за подобряване на силата, упражнения за баланс и поемане на тежестта на тялото. Физиотерапевтите стимулират пациентите да продължат с упражненията дори в домашни условия.

Пациентите често се оплакват, че срещат трудности при дейности ангажиращи долния крайник, като например изкачване на стълби, по-продължително ходене, намалена активност и спортна дейност. Трудностите, които срещат, могат да са болка, оток, скованост, мускулна слабост и намалена мускулна тяга, намалена мобилност, трудности в запазване на баланс.