На 7 април честваме Световния ден на здравето. Тази година слоганът на Световната здравна организация е: "Нашата планета, нашето здраве", целящ да насочи вниманието на световната общност към спешните действия, необходими за опазване на живота на хората и на планетата.

Можем ли да си представим отново свят, в който чистият въздух, водата и храната са достъпни за всички? В който икономиката на всяка държава приоритизира здравето и благосъстоянието на хората?
И в който има зелени градове с чист въздух? С всеки изминал ден става все по-трудно вече да си го представим. Ако ценим собственото си здраве, здравето на децата ни и бъдещето на планетата, не само трябва да си представяме такъв свят, но и да вярваме, че можем да го постигнем.

И това не са важни въпроси, които трябва "да поизчакат", защото в момента имаме по-належащи проблеми като война и пандемия. Всяка глътка мръсен въздух допринася към нарастващия брой заболявания като рак, астма и сърдечни болести.

 

Според данни на СЗО, повече от 13 милиона смъртни случаи по света всяка година се дължат на предотвратими екологични фактори и на климатичната криза.

Най-голямата заплаха за здравето на човечеството е климатичната криза, която е и здравна криза. Причините за нея са политически, социални и търговски практики, цената за които се заплаща от планетата и в крайна сметка - от собственото ни здраве.
 

• Над 90 % от хората по света дишат замърсен от изкопаеми горива въздух. 
• Екстремните метеорологични явления, преурбанизацията, преексплоатацията на почвата и недостигът на вода водят до разселване на хора и влошаване на здравето.
• Замърсяването с пластмаси (дори на дъното на най-дълбоките океани, по върховете на най-високите планини) е вече и в хранителната ни верига.
• Преработените, нездравословни храни и напитки предизвикват вълна от затлъстяване, увеличават броя на раковите и сърдечните заболявания, като същевременно генерират една трета от емисиите на парникови газове.

И докато пандемията COVID-19 ни показа силата на науката, която произведе ваксините, научи ни какво е сатурация и как да си я мерим, тя също така подчерта неравенствата в света, в който живеем. Пандемията разкри слабости във всички сфери на обществото и подчерта спешната необходимост от създаване на общества, ангажирани с постигането на здравеопазване за всеки, сега и за бъдещите поколения, без да се прекрачват екологичните граници и унищожава планетата.

 

Златен тревал (Gnathanodon speciosus), заобиколен от пластмасови отпадъци. Такива са открити и в Марианската падина: най-дълбоката точка в океана и най-дълбокото място в земната кора. Дори и там, на 11 022 м дълбочина, вече е открита пластмасова торба от магазин за хранителни стоки.
 

---

Връх Еверест. Освен пластмасови торби и бутилки на най-високото място на планета, изследователите откриват и микропластмаси на няколкостотин метра от върха. Пластмастови влакна са открити във всички проби от сняг, събрани от 11 места на Еверест, на височина от 5300 до 8440 метра.
 

---

 

Григор Ангелов