Нарушения на съня: най-често срещаните сомнологични разстройства

Както вече обяснихме в статията ни за това как се изследват нарушенията на съня, Международната класификация на нарушенията на съня (ICSD-3) описва около 80 различни диагнози. Въпреки този сериозен брой пет от тях е особено полезно да познавате, за да ги разпознаете навреме и да потърсите диагноза. Ето кои са те.

1Сънна апнея

Сънната апнея е нарушение на дишането по време на сън, при което то многократно спира или отслабва за 10 или повече секунди. Тя е много често срещана и в същото време често остава неразпозната. Обструктивната сънна апнея обикновено първи забелязва партньорът ви, който чува силното хъркане и паузите в дишането. Но какво се случва, ако спите сами? Един от признаците е, че на следващия ден се чувствате сънливи, въпреки че сте спали достатъчно дълго. В зависимост от тежестта на състоянието могат да се появят и други симптоми:

• силно хъркане, задъхване или усещане за задушаване по време на сън;
• нощно изпотяване;
• често ставане през нощта за уриниране (ноктурия);
• нощен киселинен рефлукс;
• сухота в устата сутрин;
• безсъние;
• сутрешно главоболие;
• раздразнителност;
• проблеми с паметта и концентрацията;
• потиснато настроение и депресия;
• намалено либидо;
• наддаване на тегло.

Сънната апнея бива два основни вида. При обструктивната сънна апнея мекотъканните структури в гърлото се отпускат и затварят дихателните пътища, така че въздухът спира да достига до белите дробове. Централната сънна апнея е по-рядка. При нея дихателните пътища са свободни, но мозъкът временно не изпраща сигнал към дихателните мускули и човекът просто спира да вдишва.

Основният и най-изследван метод за лечение е CPAP терапията. Апаратът подава въздух под леко налягане през маска и така държи дихателните пътища отворени през цялата нощ. При правилно провеждана терапия изчезват не само апнеите, но и хъркането. При лека до умерена обструктивна апнея лекарят може да препоръча и шина за долната челюст, която я придвижва леко напред. Важна част от лечението са и промените в начина на живот: отказ от тютюнопушенето, по-малко алкохол и сваляне на излишните килограми. В някои случаи се налага операция на меките тъкани в гърлото.

2Инсомния

Безсънието, или инсомнията, засяга огромен брой хора. Според Американската академия по медицина на съня между 30 и 35% от възрастните имат кратки периоди със симптоми на безсъние, а около 10% страдат от хронично безсъние.

Според продължителността си безсънието бива два основни вида:

• Остро (краткотрайно) – продължава от няколко дни до няколко седмици и често е свързано със стрес, тревога, болест или промяна в обстановката. Обикновено отшумява само, когато причината отмине.
• Хронично – проблемите със съня се появяват поне три нощи седмично и продължават поне три месеца.

Безсънието може да съпътства и други състояния, като хронична болка, тревожност, депресия или сънна апнея. Затова първата стъпка е да се разбере какво го поддържа. Лечението зависи от причината, но при хроничното безсъние медицинските ръководства препоръчват като първа стъпка когнитивно-поведенческата терапия за безсъние (КПТ-И). Тя променя навиците и мислите, които пречат на съня, и включва и правилна хигиена на съня. Лекарствата могат да помогнат за кратко, но се назначават от лекар и обикновено не са дългосрочно решение.

3Синдром на неспокойните крака

Синдромът на неспокойните крака (restless legs syndrome, RLS), известен още като болест на Willis-Ekbom, причинява неприятни усещания в краката – изтръпване, мравучкане или „пълзене“ под кожата. Те се появяват предимно вечер и в покой и предизвикват силно желание краката да се раздвижат, което временно носи облекчение. Затова синдромът често пречи на заспиването. Лечението може да включва ограничаване на кофеина, алкохола и тютюна, както и лекарства. Често лекарят проверява и нивото на желязото в организма (феритин), защото ниското желязо може да засилва симптомите и да се нуждае от лечение.

4REM поведенческо разстройство на съня

REM поведенческото разстройство на съня е сравнително рядко и засяга предимно хора над 50-годишна възраст. Обикновено по време на REM съня, фазата с най-ярките сънища, мускулите на тялото са отпуснати и почти неподвижни. Това състояние се нарича мускулна атония. При REM поведенческото разстройство атонията липсва, мускулите остават активни и спящият буквално изиграва сънищата си – говори, вика, рита или размахва ръце, понякога с риск да нарани себе си или партньора си.

REM поведенческото разстройство може да е ранен признак на някои невродегенеративни заболявания, като болестта на Паркинсон и деменцията с телца на Леви, понякога години преди другите им симптоми. Затова диагностиката и проследяването му се извършват от невролог.

5Нарколепсия

Нарколепсията е хронично неврологично заболяване, при което мозъкът не успява да регулира нормално цикъла сън – бодърстване. Тя се проявява със силна дневна сънливост и внезапни пристъпи на заспиване, понякога посред ежедневни дейности, дори по време на шофиране. При част от хората се появява и катаплексия – внезапна краткотрайна загуба на мускулния тонус, обикновено отключена от силна емоция, като смях или изненада. Нарколепсията не може да се излекува напълно, но симптомите ѝ се овладяват с лекарства, които повишават будността или намаляват катаплексията, и с режим на сън с кратки планирани дрямки през деня.

Вижте и статията ни за разликите между нарколепсията и сънната апнея, в която обясняваме приликите и разликите между двете нарушения.

Ако разпознавате някои от притеснителните симптоми

Ако наистина искате да разберете какъв е проблемът със съня ви и да вземете мерки, по-добре е да се изследвате, независимо какво ви казва д-р Google. Дори и най-запалените киберхондрици, които се „самодиагностицират“ онлайн и колекционират богата гама от симптоми, болести и бабини илачи, не могат да стигнат до сигурна диагноза, камо ли до лечение, без да се посъветват с лекар или специалист. А да не пренебрегвате лошия сън си заслужава и заради нещо друго – ново голямо проучване показва, че нарушенията на съня са свързани със структурни промени в мозъка.

Статията е с информационна цел и не замества консултация с лекар.

Изготвил материала: Григор Ангелов