Мозъчен удар (Инсулт): превенция, разпознаване, лечение и възстановяване

Инсултът, често наричан "мозъчен удар", е остро и животозастрашаващо състояние, което настъпва при внезапно нарушение на мозъчното кръвообращение. Той е сред водещите причини за смъртност в световен мащаб и основна причина за дълготрайна инвалидност. Разбирането на същността на инсулта, неговите видове, рискови фактори, симптоми и възможности за лечение и възстановяване е от ключово значение за навременната реакция и подобряване на прогнозата.

1. Какво е инсулт?

Инсулт възниква, когато притокът на кръв към определена част от мозъка е прекъснат (исхемичен инсулт) или когато кръвоносен съд в мозъка се разкъса и причини кървене (хеморагичен инсулт). Мозъчните клетки са изключително чувствителни към липсата на кислород и хранителни вещества, доставяни от кръвта. Когато кръвоснабдяването спре, тези клетки започват да умират в рамките на минути.

Последствията от инсулта зависят пряко от това коя част на мозъка е засегната и колко голям е обхватът на увреждането. Някои хора могат да изпитат само леки и временни симптоми, като изтръпване или слабост. При други обаче инсултът може да доведе до тежки и трайни увреждания, включително парализа, загуба на говор, когнитивни нарушения или дори смърт. Поради тази причина се използва изразът "времето е мозък" – колкото по-бързо се възстанови кръвоснабдяването или се овладее кървенето, толкова по-голям е шансът за спасяване на мозъчна тъкан и ограничаване на щетите.

2. Видове инсулт

Инсултите се разделят на две основни категории, всяка с различни причини и механизми:

Исхемичен инсулт:

Това е най-честият вид, съставляващ около 85-87% от всички случаи. Причината е запушване на артерия, която доставя кръв към мозъка. Това запушване лишава мозъчната тъкан от кислород и води до загиване на клетките (инфаркт на мозъка). Исхемичните инсулти се делят на два основни подтипа:

• Тромботичен инсулт: Възниква, когато в една от мозъчните артерии се образува кръвен съсирек (тромб). Това най-често се случва на места, където артериите са стеснени поради атеросклероза.
• Емболичен инсулт: Причинява се от съсирек (ембол), който се е образувал на друго място в тялото (най-често в сърцето) и е "отнесен" от кръвния поток до мозъка. Чести причини са предсърдно мъждене или прекаран инфаркт.

Хеморагичен инсулт:

Този вид съставлява останалите 13-15% и се причинява от разкъсване на кръвоносен съд, което води до излив на кръв. Кръвта директно уврежда мозъчните клетки и повишава налягането в черепа. Основните подтипове са:

• Интрацеребрален кръвоизлив (ICH): Кървенето настъпва вътре в самата мозъчна тъкан. Най-честата причина е хронично високо кръвно налягане (хипертония).
• Субарахноиден кръвоизлив (SAH): Кървенето възниква в пространството между мозъка и обвивката му. Често се причинява от спукване на аневризма и се характеризира с внезапно, изключително силно главоболие.

Транзиторна исхемична атака (ТИА) / Микроинсулт:

ТИА е временно прекъсване на кръвотока към част от мозъка, което причинява симптоми, подобни на инсулт, но те отзвучават напълно в рамките на минути до часове, без да оставят трайно увреждане. Въпреки че симптомите са преходни, ТИА е изключително сериозен предупредителен знак. Хората, прекарали ТИА, са със значително повишен риск от развитие на същински инсулт в следващите дни и седмици и се нуждаят от незабавна медицинска оценка.

3. Рискови фактори за инсулт

Съществуват множество фактори, които могат да повишат риска от развитие на инсулт. Смята се, че между 80% и 90% от всички инсулти са свързани с контролируеми рискови фактори.

Неконтролируеми (Немодифицируеми) фактори:

• Възраст: Рискът от инсулт нараства значително с напредване на възрастта, особено след 55 години.
• Фамилна анамнеза/Генетика: Ако близък роднина е прекарал инсулт, рискът за вас е по-висок.
• Пол: В по-млада и средна възраст мъжете са с малко по-висок риск, но жените имат по-висока смъртност от инсулт.
• Предишен инсулт или ТИА: Прекаран инсулт или ТИА значително увеличава риска от повторен инцидент.

Контролируеми (Модифицируеми) фактори:

• Високо кръвно налягане (Хипертония): Това е най-важният рисков фактор за инсулт.
• Тютюнопушене: Уврежда директно кръвоносните съдове и увеличава склонността към образуване на съсиреци.
• Диабет (Захарен диабет): Високите нива на кръвна захар увреждат кръвоносните съдове.
• Висок холестерол (Диспипидемия): Допринася за натрупването на мастни плаки в артериите.
• Предсърдно мъждене и други сърдечни заболявания.
• Наднормено тегло и затлъстяване.
• Липса на физическа активност.
• Нездравословно хранене.
• Прекомерна употреба на алкохол.
• Сънна апнея.
• Стрес, тревожност, депресия.

4. Превенция на инсулт

Добрата новина е, че голяма част от инсултите могат да бъдат предотвратени. Управлението на рисковите фактори е най-ефективната стратегия. До 80% от инсултите се считат за предотвратими. Ето ключовите стъпки:

• Контрол на кръвното налягане.
• Отказ от тютюнопушене.
• Управление на диабета.
• Здравословно хранене (например Японската диета).
• Редовна физическа активност.
• Поддържане на здравословно тегло.
• Ограничаване на алкохола.
• Лечение на предсърдно мъждене и други сърдечни проблеми.
• Контрол на холестерола.
• Лечение на сънна апнея, ако сте диагностицирани.
• Редовни медицински прегледи.

5. Симптоми на инсулт: Разпознай и действай БЪРЗО!

Разпознаването на симптомите и незабавната реакция са от критично значение! Симптомите обикновено се появяват внезапно. Ако подозирате, че вие или някой около вас получава инсулт, незабавно се обадете на телефон 112. Не чакайте симптомите да отшумят!

• Внезапна слабост или изтръпване на лицето, ръката или крака, особено ако засяга само едната страна на тялото.
• Внезапно объркване, затруднение при говорене (неясен говор, трудно намиране на думи) или трудност при разбиране на речта.
• Внезапно нарушение на зрението на едното или двете очи.
• Внезапен световъртеж, загуба на равновесие или координация, водещи до трудност при ходене или залитане.
• Внезапно силно главоболие без ясна причина, често описвано като "най-силното главоболие в живота".

6. Диагностика на инсулт

Бързата и точна диагноза е от решаващо значение. Диагностичният процес в спешното отделение обикновено включва:

• Първоначална оценка:
  • Медицинска история и симптоми: Лекарят ще разпита подробно за симптомите, съществуващи заболявания и рискови фактори.
  • Неврологичен преглед: Оценка на зрение, слух, говор, рефлекси, мускулна сила, координация и равновесие за локализиране на увреждането.
• Образни изследвания на мозъка:
  • Компютърна томография (КТ / CT Scan): Първо изследване, за да се покаже бързо наличието на кръвоизлив. Често се прави и КТ ангиография (с контраст) за оглед на кръвоносните съдове.
  • Магнитно-резонансна томография (МРТ / MRI Scan): Предоставя по-детайлни изображения и е по-чувствителен за откриване на исхемичен инсулт в ранните етапи.
• Други изследвания:
  • Кръвни изследвания: Проверка на кръвна захар, кръвосъсирване, електролити и др.
  • Електрокардиограма (ЕКГ): Може да открие нарушения на ритъма като предсърдно мъждене.
  • Ултразвук на каротидни артерии (Доплер): За оглед на големите артерии на шията.
  • Ехокардиография (ЕхоКГ): Ултразвук на сърцето за откриване на структурни проблеми или съсиреци.

7. Спешно лечение при инсулт

Целта е да се минимизира увреждането на мозъка. Лечението зависи критично от вида на инсулта и времето.

• Лечение при исхемичен инсулт: Основната цел е да се отпуши блокираната артерия.
  • Интравенозна тромболиза: Прилагане на медикамент (tPA), който разгражда кръвния съсирек. Ефективно е само в рамките на 4.5 часа от началото на симптомите.
  • Механична тромбектомия: Механично изваждане на съсирека с катетър. Може да се приложи в по-широк времеви прозорец (до 24 часа при определени пациенти).
• Лечение при хеморагичен инсулт: Целта е да се спре кървенето и да се намали вътречерепното налягане.
  • Контрол на кървенето и кръвното налягане: Спиране на лекарства за разреждане на кръвта и агресивно понижаване на високото кръвно налягане.
  • Хирургично лечение: В някои случаи може да се наложи операция за отстраняване на съсирека или за "клипсиране/койлиране" на спукана аневризма.

Отново трябва да се подчертае, че "времето е мозък". Колкото по-бързо пациентът достигне до болница със специализирано звено, толкова по-голям е шансът за ефективно лечение.

8. Възстановяване и живот след инсулт

Възстановяването е дълъг процес, който изисква търпение, постоянство и подкрепа. Целта на рехабилитацията е да помогне на пациента да възвърне максимално възможната си независимост.

• Мултидисциплинарен екип: Успешната рехабилитация изисква усилията на екип от лекари, физиотерапевти, ерготерапевти, логопеди, психолози и др.
• Направления на рехабилитацията: Включват физическа, ерго-, логопедична и когнитивна терапия, както и психологическа подкрепа.
• Технологично подпомагане: Модерни технологии като роботизирани устройства и виртуална реалност могат да подпомогнат процеса.
• Адаптиране на дома и помощни средства: Улесняването на ежедневието може да изисква проходилки, инвалидни колички, болнични легла, антидекубитални дюшеци и др.
• Превенция на втори инсулт: Включва стриктен контрол на рисковите фактори и редовен прием на медикаменти.
• Ролята на храненето и почивката: Балансираната диета и качественият сън са жизненоважни за възстановяването на мозъка.

9. Полезни ресурси

• Национална спешна помощ: При съмнение за инсулт, незабавно се обадете на телефон 112.
• Асоциация за инсулт и афазия: https://stroke.bg/ - Българска организация, предоставяща информация и подкрепа.
• Adapt.bg: Предлага широка гама от помощни средства. Разгледайте специализираната брошура с помощни средства за пациенти след инсулт.
• Консултация с лекар: Вашият лекуващ лекар е най-важният ви ресурс.

Автори: Григор Ангелов, Здравка Христова

Източници и референции:
1. Prevalence and Determinants of Sleep Apnea in Patients with Stroke: A Meta-Analysis. https://www.strokejournal.org/article/S1052-3057(21)00534-/pdf
https://www.nhlbi.nih.gov/health/stroke/causes