Кислородът е жизненоважен за всяка клетка в нашето тяло — горивото, което задвижва метаболитните процеси и ни поддържа живи. Когато нивата на кислород в тъканите паднат под нормалните, настъпва състояние, известно в медицината като хипоксия, или кислороден глад. Това е сериозен медицински проблем, който може да доведе до тежки и необратими увреждания, особено на най-чувствителния орган – мозъка. В тази статия ще разгледаме основните причини, симптомите и съвременните подходи за лечение на кислородния глад.

Какво е кислороден глад (хипоксия)?

Важно е да се прави разлика между два термина: хипоксия – частично намаляване на кислорода в тъканите, и аноксия – пълна липса на кислород. Хипоксията е по-често срещана и може да бъде хронична или остра. Мозъкът е изключително уязвим – само след няколко минути без достатъчно кислород мозъчните клетки започват да умират. Ето защо разбирането и навременното диагностициране на причините за хипоксия е от критично значение.

Основни причини и рискови фактори

Кислородният глад не е самостоятелно заболяване, а резултат от друг здравословен проблем. Причините могат да бъдат групирани в няколко основни категории:

1. Проблеми с дихателната система

Това е най-честата група причини, при които белите дробове не могат да поемат достатъчно кислород от въздуха.

• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ): Увреждането на белодробната тъкан затруднява газообмена.
• Тежка астма: Бронхоспазмите стесняват дихателните пътища и ограничават притока на въздух.
• Пневмония: Възпалението и течността в алвеолите пречат на кислорода да достигне до кръвта.
• Сънна апнея: Това състояние заслужава специално внимание. По време на сън дихателните пътища колабират многократно, което води до паузи в дишането. Всяка пауза причинява временен кислороден глад (интермитентна хипоксия). Тези епизоди, повтарящи се десетки или стотици пъти на нощ, подлагат цялото тяло, и особено сърдечно-съдовата система, на огромен стрес.
   

📖 Прочетете повече за сънната апнея тук. 

2. Сърдечно-съдови проблеми

Дори белите дробове да работят добре, ако кръвоносната система не може да транспортира кислорода ефективно, тъканите пак ще страдат.

• Сърдечна недостатъчност: Сърцето не изпомпва достатъчно кръв, за да захрани органите.
• Тежка анемия: Липсата на достатъчно червени кръвни клетки (хемоглобин) означава, че кръвта има намален капацитет да пренася кислород.

3. Външни фактори и инциденти

• Голяма надморска височина: Въздухът е по-разреден и съдържа по-малко кислород. 
• Отравяне: Вдишването на токсични газове като въглероден оксид, който се свързва с хемоглобина по-здраво от кислорода, може да доведе до тежка хипоксия.

Диагностика и съвременни терапии

Правилната диагноза започва с установяване на причината. Лекарите използват различни методи:

• Пулсова оксиметрия: Малък уред, който се поставя на пръста и измерва кислородната сатурация в кръвта (SpO2). Нормалните стойности са над 95%.

• Кръвно-газов анализ: Кръвна проба от артерия, която дава точна информация за нивата на кислород и въглероден диоксид.
• Изследване за сънна апнея: При съмнение за нощна хипоксия се провежда полисомнография или домашен скрининг тест.

Терапевтични подходи

Лечението е насочено както към овладяване на симптомите, така и към основната причина:

1. Кислородна терапия: Това е първата и най-важна стъпка при остра хипоксия. Чрез назална канюла или маска се подава кислород с по-висока концентрация от тази в атмосферния въздух. При хронични състояния като ХОББ, пациентите често се нуждаят от домашни кислородни концентратори.
    
2. CPAP Терапия: Това е златният стандарт за справяне с кислорден глад, причинен от обструктивна сънна апнея обаче. CPAP апаратът поддържа дихателните пътища отворени през цялата нощ чрез въздух под леко налягане, като по този начин елиминира апнеите и предотвратява нощния кислороден глад.
    
3. Лечение на основното заболяване: Прилагане на медикаменти за астма, ХОББ, сърдечна недостатъчност или други състояния.

Кислородният глад е сериозно предупреждение, което тялото ни изпраща. Игнорирането на симптоми като постоянен задух, умора или сутрешно главоболие може да има сериозни последствия. Ако имате съмнения, консултацията със специалист е първата стъпка към възвръщане на контрола върху дишането и качеството на живот.

Григор Ангелов