Ново проучване свързва нарушенията на съня със структурни промени в мозъка

Всеки, прекарал нощта в непрекъснато въртене от едната страна на другата, познава усещането на следващата сутрин. Мислите се движат бавно, сякаш през мъгла, думите и реакциите идват със закъснение. Обикновено отдаваме всичко това на умората и си казваме, че след една-две спокойни нощи ще бъдем отново във форма. За повечето хора наистина е така. Но има и хора, за които лошият сън не е временен проблем, а еженощие – това са хората с безсъние, сънна апнея, сомнамбулизъм или кошмари, които се повтарят нощ след нощ. При тях възниква един по-сериозен въпрос: оставя ли продължителното нарушаване на съня следи и в самия мозък?

На този въпрос се опитва да отговори екип от Центъра за деца и семейства към Международния университет на Флорида (FIU), ръководен от Катарин Крукс и проф. Матю Съдърланд. Вместо да проведат ново изследване с пациенти обаче, учените поемат по друг път – обединяват данните от 57 вече публикувани проучвания, в които мозъкът на възрастни с различни нарушения на съня е изследван с ядрено-магнитен резонанс. Подобен анализ, наречен метаанализ, позволява да се открият закономерности, които се повтарят в различни изследвания, и да се отделят от резултатите, характерни само за отделни малки групи участници. Резултатите са публикувани в научното списание Scientific Reports.

За да сравнят различните нарушения, изследователите ги разделят на две големи групи. В първата попадат т.нар. диссомнии – състояния, при които човек трудно заспива, не успява да спи непрекъснато или има нарушения в нормалния ход на съня. Сред тях са безсънието и сънната апнея. Втората група обхваща парасомниите – необичайни поведения и преживявания по време на сън, като сомнамбулизма, нощните страхове и кошмарите. На пръв поглед тези две групи нямат много общо. Единият човек лежи буден и брои овце до сутринта, докато другият може да спи, но да става от леглото и да се разхожда из дома си, без да осъзнава какво прави. Затова учените търсят отговор на два конкретни въпроса: първият е има ли общи промени в мозъка при различните нарушения, а вторият - има ли особености, характерни само за едната група?

Общата следа се оказва дълбоко в мозъка в структура, наречена таламус. Той действа като своеобразен посредник между сетивата и мозъчната кора: през него преминава почти цялата информация от сетивата, преди да достигне до областите, които я обработват. Таламусът участва и в насочването на вниманието, като помага да се съсредоточим върху важното, без всеки страничен стимул да ни разсейва. При хората и с диссомнии, и с парасомнии изследователите откриват по-малък обем на таламуса, по-специално на една негова част, наречена пулвинар. Тази област има важна роля за насочването на вниманието и координацията на различни мисловни процеси. Според авторите откритите различия може да са свързани и с някои от познатите последици на нарушеното спане – по-бавни реакции, по-трудно вземане на решения и по-чести грешки. С други думи, те може да са част от обяснението защо при някои хора сутрешната мъгла не се разсейва дори след като са станали от леглото.

При парасомниите се открива и още една особеност. Освен в таламуса, промени са установени и в задната цингуларна кора – област, която участва в мотивацията, вземането на решения и регулирането на емоциите. Тя има отношение към начина, по който обработваме преживяванията си и контролираме емоционалните си реакции. Според изследователите тези промени може да са свързани с трудностите в настроението, поведението и емоционалната регулация, наблюдавани при някои хора с парасомнии. При безсънието и сънната апнея не се откроява отделен модел на мозъчни промени, характерен само за тях. Това обаче не означава, че при тези състояния мозъкът остава незасегнат – намаленият обем на таламуса е установен и при двете.

Тук е важно да не избързваме със заключенията. Лесно е от тези резултати да направим извода, че лошият сън „уврежда“ мозъка, но изследването не доказва подобна причинно-следствена връзка. То показва, че определени структурни различия се срещат по-често при хората с нарушения на съня, но не и кое е причината и кое – следствието. Възможно е продължителното недоспиване и нарушеното качество на съня постепенно да променят мозъка. Възможно е и обратното – някои от тези особености да са съществували още преди появата на проблемите и да увеличават предразположението към тях. Не е изключено двете да се случват едновременно и взаимно да се засилват. Има и други ограничения: надеждността на метаанализа зависи от качеството на включените в него проучвания, а тъй като всички участници са възрастни, резултатите не могат автоматично да се отнесат и към децата. Все още няма отговор и на въпроса дали установените промени са трайни, или могат да намалеят след успешно лечение на нарушението на съня. Това предстои да бъде изследвано.

Именно тези неизвестни очертават следващите задачи пред екипа от Флорида. Учените планират да проучат отделните парасомнии поотделно, включително сомнамбулизма и поведенческото разстройство по време на REM съня – състояние, при което човек физически пресъздава движенията от сънищата си. Те искат да разберат и дали мозъчните различия предхождат нарушенията на съня, или се появяват вследствие на тях. Ако се установи, че поне част от тези промени могат да бъдат предотвратени или обърнати чрез навременно лечение, това би било още една сериозна причина да не отлагаме търсенето на помощ с години.

Това е и най-важното послание на изследването: нарушенията на съня не бива просто да се изтърпяват с надеждата, че човек ще свикне с тях. Много хора живеят с подобни проблеми, без дори да подозират каква е причината за умората им. Сънната апнея е показателен пример. Човекът заспива, често хърка силно, дишането му многократно спира за кратко и след това се възстановява, но той може изобщо да не си спомня за тези прекъсвания през нощта. На сутринта се събужда неотпочинал и търси обяснението за умората си другаде.

Ако трудно заспивате или често се будите през нощта, ако близките ви забелязват силно хъркане или спиране на дишането по време на сън, ако изпитвате сънливост през деня въпреки достатъчното време в леглото или ако ходите, говорите и преживявате силни страхове по време на сън, потърсете съвет от лекар. Можете да започнете с нашия онлайн тест за съня, а при съмнение конкретно за сънна апнея – с домашно изследване за сънна апнея. А ако все още смятате, че сънната апнея засяга само хората с наднормено тегло, прочетете и статията ни „Сънната апнея е проблем само за хора с наднормено тегло?“.

Статията е с информационна цел и не замества консултация с лекар.

Изготвил материала: Григор Ангелов