Сензорна интеграция: подходи и методи на терапия

 

Сензорната интеграция е термин, който се използва за дефиниране на процесите в мозъка, които ни позволяват да приемаме информацията, която получаваме от нашите 5 сетива, да я организираме, както и да реагираме към външни стимули по определен начин. Вестибуларното усещане (равновесие) пък ни подсказва как да позиционираме тялото и главата си, а проприоцептивно усещане (осъзнаване на тялото в пространството), ни помага да знаем какво правим със ставите, мускулите и сухожилията си. В тази статия ще обясним на разбираем език какво е сензорна терапия за деца и как се провежда. 

 

КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕНЗОРНАТА ИНТЕГРАЦИЯ

През 70-те години на миналия век д-р Джийн Айрис, ерготерапевт и лицензиран клиничен психолог, разработва теория, наречена сензорна интеграция (СИ). Наблюдавайки деца с обучителни затруднения, тя забелязва, че те често изпитват двигателни, сензорни и перцептивни затруднения, и започва да подозира, че не са в състояние да обработват и интегрират правилно сензорната информация. Тя развива теорията, че проблемите в поведението и ученето се дължат отчасти на неправилна интеграция на сензорната информация и неспособност на висшите мозъчни центрове да модулират и регулират по-ниските мозъчни сензорно-моторни центрове. 

Тази теория се основава на убеждението, че можете да промените мозъка, като промените опита. Ако човек има слаба развита сензорна интеграция,  което се отразява на способността за функциониране и учене, може да се симулират сензорни преживявания, които да подобрят не само самата сензорна интеграция, но и функционирането на тялото като цяло.

Известно е, че хората с аутистични разстройства изпитват широк спектър от сензорни затруднения, които изглежда са част от цялостната неспособност да възприемат социалния и материалния свят по очаквания начин. Затова може би не е изненадващо, че терапията за сензорна интеграция е третата най-често използвана форма на лечение от родителите на деца с аутизъм, като 38,2 % от тях споделят, че в момента използват това лечение, а 33,2 % че са го използвали в миналото. Ерготерапевтите (ЕТ) са се превърнали в основните доставчици на такива терапии.

 

 

Какво представлява терапията за сензорна интеграция?

Терапията за сензорна интеграция, разработена през 70-те години на миналия век от А. Жан Айрес, има за цел да помогне на децата с проблеми със сензорната обработка (включително и на децата с аутизъм) да се справят с трудностите, които изпитват при обработката на сензорните сигнали. Терапевтичните сесии са ориентирани към игра и могат да включват използване на съоръжения като люлки, батути и пързалки.

При сензорната интеграция се използват и терапии като дълбок натиск, четкане, жилетки с допълнително тегло или люлеене. Тези терапии понякога успяват да успокоят тревожното дете. Освен това се смята, че терапията за сензорна интеграция повишава прага на поносимост на детето към богата на сензорни стимулии среда, прави преходите по-малко смущаващи и засилва положителното поведение.

 

 

Ефективност на терапията за сензорна интеграция

Въпреки че има научни изследвания, които показват, че децата с аутизъм е по-вероятно да имат проблеми със сензорната обработка, ефективността на терапията за сензорна интеграция като терапия за аутизъм е ограничена и неубедителна. Това не означава, че терапията може да не е полезна при някои деца, но ефективността засега се основава главно на личен опит.

Говорете с педиатъра на детето си, ако подозирате, че детето ви има затруднения със сензорната обработка.

 

ПОСОБИЯ ЗА СЕНЗОРНА ТЕРАПИЯ
 

 

 

Други методи за контролиране на сензорния вход

Може да научите и за методите за развиване на слухова и визулана интеграция, които са част от методите за контролиране на сензорния вход. И двата метода имат за цел да променят реакцията на детето към сензорните стимули, но нито един от тях не е доказал своята научна валидност. Освен това няма доказателства, че всички проблеми, наблюдавани при аутистичните разстройства, са свързани с тези слухови или зрителни проблеми.

 

Специално място в сензорната интеграция заемат Вестибулаторните системи от типа люлка.

 

 

 

 

Люлките на открито и закрито дъщо попадат в категорията: Пръв изборна терапия, когато става дума за сензорна интеграция:

 

ЛЮЛКИ В КОМБИНАЦИЯ СЪС СЕДАЛКИ

 

 

 

ВЕСТИБУЛАРНИ

 

В графата вестибуларни се включват и различни видове уреди, променящи опита на децата за редица сетива:

<<<Ролкова пързалка>>>

 

Този тип слайдъри осигуряват на огромно количество забавление, съчетавайки проприоцепция и вестибуларна и моторна сензорна стимулация, като по този начин допълнително предоставя на ползвателя възможност за развитие в множество области на тялото.



СЛУХОВА ИНТЕГРАЦИЯ

Обучението за слухова интеграция (Auditory Integration Training - AIT), разработено във Франция през 1982 г., включва лечение на лица с аутизъм чрез тяхното слухово усещане. При слухово-сензорната терапия звуците се променят, като някои тонове се подчертават, докато други тонове умишлено намалява по интензивност, докато лицето, което получава лечението, слуша през висококачествени слушалки. На теория мозъкът трябва да работи, за да интегрира отново филтрираните звуци, и чрез този процес става по-добре свързан и способен да се интегрира във всяко отношение. Идеята е лечението не просто ще намали свръхчувствителността към звуци, а ще доведе до цялостно подобряване на поведението и вниманието. Въпреки че има няколко варианта на терапията, тя обикновено включва десетдневен курс от половинчасови процедури два пъти дневно.

 

ПРОПРИОРЕЦЕПИЯ

 

Когато трябва да преценим каква сила да използваме, разчитаме на проприоцепцията. Когато вратата не реагира на първоначалното ни натискане, когато посягаме внимателно към чашата с вода до леглото в тъмното, ние използваме проприоцепция. Стискането на ръката пир здрависване, писането по дъската в училище, разтягането на ръцете и натискането на копчето на асансьора, премереният натиск.

Когато говорим за проприорецепция, един от основните компоненти на добре построената терапия е променливата сила. Игрите, налагащи доброто прецезиране и прилагане на точно премерена сила действат ефективно и целенасочено при изпълнение на терапевтичната програма, целяща стмулиране на проприорецепцията.
 

 

ВИБРАЦИЯ


И разбира се, когато говорим за сензорна интеграция и проприорецепция, никога не трябва да забравяме вибрацията, която е част от проприорецепцията.

 

Проприоцепцията е усещането, което ни дава информация за позицията, ориентацията и местоположението на тялото ни, а вибрациите силно стимулират проприоцептивното ни усещане. Вибриращите играчки обикновено са евтини. Много от нашите вибриращи играчки са "моментни", т.е. управляват се чрез натиск върху превключвател, а когато се отпуснат, вибрацията се прекратява, което насърчава взаимодействието (и пести батерии). Въпреки че вибрацията е много популярна сред много пациенти, нужно е да се внимава много, когато се въвежда терапия с вибрация за пръв път, тъй като изненадващата гъделичкаща вибрация може да изненада детето.


 

ПОСОБИЯ ЗА ВИБРОТЕРАПИЯ
 

 

<<<ВИЖТЕ ВСИЧКИ СРЕДСТВА ЗА СЕНЗОРНА ИНТЕГРАЦИЯ ТУК>>>

 

Дефицити в сензорната обработка и деца с разстройства от аутистичния спектър (РСА)

 

Теоретично се смята, че при децата с аутистични разстройства дефицитите в сензорната преработка са причина за трудности, които засягат поведението и житейските умения. В резултат на това някои деца могат да бъдат свръхчувствителни или хипочувствителни към стимулите в заобикалящата ги среда. Силната музика например може да предизвика силен дискомфорт, докато ярките флуоресцентни светлини, които не притесняват другите, могат да бъдат приковаващи за някои деца с аутистични разстройства.

Децата с дефицити в сензорната обработка могат да имат затруднения с двигателните умения, равновесието и координацията око-ръка.

Някои деца търсят начини да търсят определени усещания и демонстрират тази нужда със самостимулиращо поведение, като люлеене напред-назад, удряне на главата и опит за изяждане на различни предмети.

 

Ролята на стимулите, съобразена със сензорните потребности на детето

 

Децата се оценяват, за да се види дали са хипо- или хиперчувствителни, т.е. недостатъчно или прекалено чувствителни, и към какви стимули: шум, допир, зрение, мирис, вкус. Също така се разглеждат пропиоцептивните и вестибуларните сетива. (Пропиоцептивното усещане включва осъзнаването от страна на човека на това, какво правят неговите мускули и стави, т.е. къде се намира в пространството и как се движи. Вестибуларното усещане, което е свързано с вътрешното ухо, включва осъзнаването на движението, положението на главата, равновесието и координацията.) Индивидуалната програма може да включва разнообразни дейности като рисуване с пръст в гладък пясък, люлеене на въже и скачане с топка или пълзене през тунел.
 

Каквато и да е дейността, тя трябва да е съобразена със специфичните сензорни потребности на детето, като се цели създаването на постижими "сензорни предизвикателства", основани на играта.  Отново трябва да се обърне внимание не само на специфичната сензорна чувствителност или влечения, а на интеграцията на всички сетива, както и на цялостното функциониране.

 

Григор Ангелов