Сензорна интеграция: подходи и методи на терапия

Разбиране на сензорната интеграция

 

Сензорната интеграция е сложният неврологичен процес, който организира усещанията от собственото тяло и от околната среда, правейки възможно ефективното му използване. В тази статия ще разгледаме какво представлява тя, как помага на децата и какви методи и пособия се използват.

Краткият път на една велика теория

През 70-те години на XX век д-р Джийн Айрис, ерготерапевт и клиничен психолог, разработва теорията за сензорната интеграция (СИ). Наблюдавайки деца с обучителни трудности, тя забелязва, че те често не са в състояние да обработват и интегрират правилно информацията от сетивата си. Това я води до теорията, че поведенческите и учебни проблеми се дължат отчасти на неспособността на висшите мозъчни центрове да регулират по-ниските сензорно-моторни центрове.

Терапията за сензорна интеграция е третата най-често използвана форма на лечение от родителите на деца с аутизъм, а ерготерапевтите са основните специалисти, които я прилагат.

Какво представлява сензорната терапия?

Целта на терапията е да помогне на децата със сензорни проблеми да се справят с обработката на сигналите от заобикалящия ги свят. Сесиите са ориентирани към игра и могат да включват съоръжения като люлки, батути, пързалки и специализирани жилетки с тежести. Чрез терапии като дълбок натиск, четкане или люлеене, специалистите целят да успокоят тревожното дете, да повишат прага му на поносимост към сензорни стимули и да засилят положителното поведение.

Ефективност и личен опит

Въпреки че има изследвания, които показват, че децата с аутизъм е по-вероятно да имат проблеми със сензорната обработка, ефективността на терапията все още се базира главно на индивидуални резултати и личен опит. Винаги се консултирайте с педиатъра на вашето дете, ако подозирате, че то има подобни затруднения.

Ключови сетива в терапията

Проприоцепция: Усещане за тялото

Когато преценяваме каква сила да използваме – дали да бутнем по-силно вратата или внимателно да вземем чаша вода в тъмното – ние разчитаме на проприоцепцията. Това е усещането за позицията и движението на нашите мускули и стави. Игрите, които изискват прецизно прилагане на сила, са ключови за стимулирането на това сетиво.

Вестибуларна система: Баланс и движение

Вестибуларната система, свързана с вътрешното ухо, отговаря за нашето равновесие и координация. Люлките са основен инструмент за нейната стимулация, тъй като люлеенето помага на мозъка да организира по-добре информацията, свързана с движението и гравитацията.

Тактилна система и вибрации

Вибрацията е мощен стимул за проприоцептивното усещане. Вибриращи играчки и пособия могат да бъдат много полезни за деца, които търсят силни усещания. Важно е обаче въвеждането им да става внимателно, тъй като за някои деца вибрацията може да бъде твърде изненадваща или гъделичкаща.

Индивидуален подход

Най-важният аспект на сензорната терапия е, че тя трябва да е съобразена със специфичните нужди на всяко дете. След оценка дали детето е с повишена (хипер) или намалена (хипо) чувствителност към различни стимули, ерготерапевтът създава индивидуална програма. Целта е да се създадат постижими "сензорни предизвикателства", които са забавни и ангажиращи, за да се постигне не само подобряване в обработката на определено сетиво, а интеграция на всички сетива и цялостно по-добро функциониране.

Автор: Григор Ангелов