Кашлицата след коклюш

Кашлицата след коклюш

Един от най-изтощителните и объркващи аспекти на коклюша е неговата дълга "опашка". Пациентите прилежно завършват своя антибиотичен курс, инфекцията е овладяна, но мъчителната кашлица не си отива. Тя може да продължи седмици, дори месеци, и да се провокира от най-незначителни дразнители. Това кара много хора да се притесняват, че лечението не е било успешно. Истината се крие в щетите, нанесени по време на битката.

Представете си дихателните пътища като бойно поле. Токсините, отделени от бактерията Bordetella pertussis, действат като химическо оръжие – те парализират и унищожават милионите реснички (цилии), които почистват слузта, и оставят лигавицата разранена, оголена и възпалена. След като антибиотиците са премахнали нашественика, бойното поле остава покрито с "кратери" и щети. Тази увредена тъкан развива състояние, наречено **"хиперреактивност на дихателните пътища"**. Те стават изключително чувствителни и реагират с кашличен спазъм на дразнители, които преди не биха забелязали – глътка студен въздух, смях, силна миризма или леко физическо усилие. Процесът на възстановяване и регенериране на лигавицата е бавен и изисква търпение. Затова и коклюшът е известен като „100-дневната кашлица“ – това е времето, нужно на тялото да "почисти и възстанови бойното поле".