Кислородната терапия при коклюш

Кислородната терапия при коклюш

В най-тежките случаи на коклюш, които налагат болнично лечение (най-често при малки бебета), основната заплаха за живота не е самата бактерия, а последствията от нейната дейност – опасният спад на кислород в кръвта (хипоксемия). Това не е лечение на инфекцията, а ключова поддържаща мярка, която дава време на тялото да се пребори.

Как се стига до хипоксемия? Непрестанните кашлични пристъпи и апнеичните паузи не позволяват на дробовете да изпълняват основната си функция – да снабдяват кръвта с кислород. Когато нивата му, измервани с пулсов оксиметър, паднат под критичните 90-92%, жизненоважни органи като мозъка и сърцето започват да страдат. Тук се намесва кислородната терапия. Нейната цел е да обогати въздуха, който пациентът вдишва. Вместо да поема въздух с 21% кислород (колкото е в атмосферата), той получава смес с много по-висока концентрация. По този начин, дори едно малко, бързо вдишване между кашличните пристъпи успява да достави много по-голямо количество кислород до кръвта. Тази терапия действа като предпазна мрежа – тя не спира кашлицата и не убива бактерията, но осигурява жизнения минимум кислород, нужен за оцеляването на организма, докато антибиотиците си свършат работата. Прилага се само в болнична среда под строг мониторинг и контрол.