Сънната апнея може да увреди частите от мозъка, ключови за паметта

Невробиолози от Калифорнийския университет в Ървайн са открили критична връзка между обструктивната сънна апнея по време на фазата на бързо движение на очите (REM) на съня и ранните признаци на мозъчни промени, свързани с когнитивен упадък. Според данните от тяхното проучване ниските нива на кислород (хипоксия), причинени от нетретирана сънна апнея по време на REM фазата могат да допринесат за увреждане на мозъчни зони, жизненоважни за паметта, дори при възрастни хора без когнитивни увреждания.

Обструктивната сънна апнея възниква, когато мускулите на гърлото се отпускат по време на сън, блокирайки дихателните пътища и карайки човек да се събужда многократно, за да диша. Този нарушен модел на сън понижава нивата на кислород в кръвта, което от своя страна може да увреди малките кръвоносни съдове в мозъка. Въпреки че проучването, получило подкрепа и от Националните здравни институти, не доказва, че сънната апнея причинява тази дегенерация, то показва връзка.

Публикувано в Neurology, проучването, носещо името "Biomarker Exploration in Aging, Cognition and Neurodegeneration", фокусира върху хиперинтензитети на бялото вещество (форма на мозъчно-съдово увреждане, откриваемо чрез ЯМР) и структурни промени в медиалния темпорален лоб - част от мозъка, съществена за формирането на паметта.

„Сънната апнея е важен аспект, защото ниските нива на кислород по време на сън могат да навредят на способността на нашия мозък и тяло да функционират правилно“, разказва съ-авторът на проучванто Брайс А. Мандър, асистент по психиатрия и човешко поведение в Калифорнийския университет в Ървайн. „Обструктивната сънна апнея е нарушение на съня, което се увеличава с възрастта. Изследването ни установи, че ниските нива на кислород от обструктивна сънна апнея могат да бъдат свързани с когнитивен упадък поради увреждане на малките кръвоносни съдове в мозъка и последващото въздействие на това увреждане върху части от мозъка, свързани с паметта.“

Майкъл Яса, професор по невробиология и поведение в същия университет и директор на университетския Център за невробиология на ученето и паметта, добавя: „Може би сме намерили липсващо парче от пъзела. Ниският кислород по време на REM съня изглежда уврежда малките кръвоносни съдове в мозъка и това увреждане се проявява в области, на които разчитаме за паметта. Това може да помогне да се обясни защо дори леката сънна апнея може да повлияе на здравето на мозъка много преди да се появят проблеми с паметта.“

 

Връзката сън-памет

 

Проучването е включило 37 души със средна възраст 73 години, които не са имали когнитивни увреждания. Те са участвали в изследвания на съня, докато спят и са им направени усъвършенствани образни изследвания на мозъка. От групата 24 души са имали обструктивна сънна апнея.

Изследователите открили, че по-ниските нива на кислород по време на REM съня – не само броят на прекъсванията на дишането – са най-силно свързани с повишени хиперинтензитети на бялото вещество, особено във фронталните и париеталните лобове. Тези мозъчни региони са силно активни по време на REM съня и особено уязвими на ниски нива на кислород.

Това съдово увреждане е свързано и с изтъняване на енториналната кора, мозъчна област, често засегната рано при болестта на Алцхаймер. Участниците с по-тънка енторинална кора показали по-трудно задържане на паметта по време на сън, което предполага, че лишаването от кислород при хора със сънна апнея, може да наруши способността на мозъка да консолидира спомени.

„REM сънят е времето, когато мозъкът ви извършва някои от най-важните си дейности по почистване и съхранение на паметта“, коментира съ-авторът на проучването Дестини Е. Бериша, докторант по невробиология и поведение в Калифорнийския университет в Ървайн. „Ако нивата на кислород спаднат през това време, може да прекъснем критичната поддръжка на системите за памет на мозъка.“

 

 

Скрит риск при „лека“ сънна апнея

Изследването повдига въпроси относно начина, по който обикновено се диагностицира и лекува обструктивната сънна апнея. Много пациенти с обструктивна сънна апнея имат лек резултат по индекса апнея-хипопнея, стандартната клинична мярка за тежестта на сънната апнея. Но това проучване установи, че дори тези с леки резултати са имали значителни спадове на кислорода по време на REM съня, които са били свързани с мозъчни промени.

„Това е важно, защото често разчитаме на това, за да определим лечението“, каза Мандър. „Нашите констатации показват, че фокусирането единствено върху броя на дихателните събития може да пропусне истинската физиологична вреда, която се нанася – особено по време на REM съня.“

Последици за превенцията на Алцхаймер

 

Проучването подкрепя нарастващия брой доказателства, свързващи нарушенията на съня и деменцията. Енториналната кора, която показва най-силна връзка с уврежданията, свързани със съня, е един от първите региони, засегнати от патологията на Алцхаймер. Изследователите смятат, че техните открития биха могли да помогнат да се обясни как нелекуваната сънна апнея може да повиши риска от Алцхаймер с течение на времето.

 

 

Пропуснато звено в диагностиката при по-възрастните?
 

Авторите подчертават, че са необходими повече изследвания при по-големи, по-разнообразни популации и при хора с по-тежки форми на обструктивна сънна апнея. Резултатите им обаче подчертават необходимостта от преосмисляне на начина, по който се диагностицира и управлява сънната апнея при по-възрастни хора.

„Повечето изследвания върху сънната апнея са фокусирани върху ранната част на нощта, доминирана от не-REM съня“, коментира Яса. „Нашите данни предполагат, че може да се наложи да обърнем по-голямо внимание на това, което се случва по време на REM съня, когато мозъкът може да е най-уязвим.“

 

 

---

Информацията, представена в тази публикация, е с общ, информативен характер и НЕ представлява медицински съвет, диагноза или лечение и не замества консултацията с квалифициран лекар или друг медицински специалист. Информацията, прочетена в Интернет, не е медицински съвет и не трябва да се възприема като такъв.

---

 

 

Григор Ангелов

 

 

Референции

 

Neuroscience News. (2024, May 9). Sleep Apnea May Harm Brain Areas Key to Memory. Retrieved from https://neurosciencenews.com/sleep-apnea-memory-brain-28842/

Vasich, T. (2025, May 7). Study links REM sleep apnea to brain changes, memory loss in older adults. UCI News. https://news.uci.edu/2025/05/07/study-links-rem-sleep-apnea-to-brain-changes-memory-loss-in-older-adults/

Adapt BG. Ангелов, Г. (2019, 5 май). Сънна апнея: симптоми, диагностициране и лечение. Взето от https://adapt.bg/blog-article/12/%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D1%8F-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.html

Adapt BG. Ангелов, Г. (2024, 4 ноември). Сънната апнея може да повиши риска от деменция, особено при жените. Взето от https://adapt.bg/blog-article/219/%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B8-%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

Adapt BG. Ангелов, Г. REM поведенческо разстройство на съня. Взето от https://adapt.bg/page/92/rem-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D1%8F.html