Защо сънуваме

От зората на времето и през пъстротата на културите, сънят неизменно е пленявал човешкия дух, заемайки свещено място във вярвания и ритуали. Древните са виждали в него не просто покой, а мистичен мост към божественото. Египтяни и елини са търсели в съновиденията си послания от висши сили. Самият сън за някои е бил божество: Хипнос за гърците, Сомнус за римляните. Тази вековна почит разкрива дълбоката духовна значимост, която различните народи са приписвали на загадъчното царство на съня.

В древен Египет сънищата са били възприемани като важен начин за комуникация с боговете. Египтяните вярвали, че чрез сънищата боговете изпращат съобщения на хората. Тези съобщения можело да бъдат предупреждения, пророчества относно бъдещето или да дават конкретни насоки и съвети. Поради това тълкуването на сънищата било високо ценено умение и практика, често извършвано от жреци или тълкуватели. Освен това съществувала практика хора да спят в храмове, с надеждата да получат лечебен сън свише или отговор на важен въпрос от божество. За египтяните от древността сънят е бил не само физиологична нужда, но и значим духовен и практически инструмент за връзка с божественото.

В пред индустриалната епоха е било разпространено двуфазното спане, характеризиращо се с два отделни периода на сън през нощта, разделени от период на будност. Преминаването към монофазно спане, с един дълъг период на сън през нощта, отразява как социалните промени, като Индустриалната революция и появата на изкуствено осветление, са повлияли на естествените ни ритми на сън.

Колкото и да сме изследвали културните отражения и психологическите дълбини на сънищата, днес науката все още задава своите въпроси за това какво са и защо сънуваме? Каква е биологичната загадка зад този феномен? Защо природата ни е дарила (или обрекла) със способността да обитаваме този вътрешен свят през голяма част от живота си и какви са нишките, които го свързват с нашето здраве?

Науката все още няма единен отговор на въпроса защо, но предлага няколко основни хипотези, които вероятно се допълват. Една от водещите теории свързва сънуването, особено в REM фазата, с консолидирането на паметта – сложен процес на сортиране, затвърждаване на наученото през деня и изчистване на ненужната информация от мозъка.

За да разберем сънищата, може би първо трябва да погледнем структурата на съня, или тяхната архитектоника. Сънят не е монолитен феномен, а циклично преминаващ през две основни фази процес. По-голямата част от нощта заема NREM сънят (без бързи очни движения), който прогресира от леки стадии (N1, N2) до дълбок, възстановителен бавновълнов сън (N3). Макар и тук да възникват мисловни процеси, истинската сцена на ярките, сюжетни сънища е REM фазата. По време на REM съня мозъчната активност наподобява будно състояние, очите се движат бързо, но волевите ни мускули са парализирани (атония), което ни предпазва да не "изиграваме" сънищата си физически. Тези NREM-REM цикли се повтарят, като REM фазите се удължават към сутринта, обяснявайки защо често помним само последния си сън.

Друга важна предполагаема функция е емоционалната регулация. Смята се, че REM сънищата ни помагат да обработим емоционалните преживявания, особено негативните, в безопасна среда, като по този начин регулираме настроението си и намаляваме емоционалния заряд на стресиращи спомени. От еволюционна гледна точка, теорията за сънищата като симулация на заплахи предполага, че те са служили като виртуален тренировъчен полигон за репетиране на реакции при опасност, повишавайки шансовете за оцеляване.

На невробиологично ниво, хипотезата за активация-синтез обяснява сънищата като опит на мозъчната кора да осмисли и подреди в разказ случайните нервни импулси, генерирани от мозъчния ствол по време на REM. Не на последно място, съществува и идеята, че сънищата стимулират творческото мислене и решаването на проблеми, предоставяйки различна перспектива.

Тъй като сънуването е неразривно свързано със структурата на съня, всяко сомнологично нарушение, което я фрагментира, неминуемо се отразява и на нощните ни преживявания. Например, хората, страдащи от безсъние, поради недостатъчния или накъсан REM сън, може да сънуват по-рядко или сънищата им да са по-тревожни. При нарколепсията, с характерното неочаквано нахлуване на REM фаза в будност, пациентите често изпитват изключително ярки, понякога плашещи сънища и халюцинации. Специфично е и REM-поведенческо разстройството на съня, при което липсва нормалната мускулна парализа и хората физически "изиграват" своите, често динамични, сънища.

Обструктивната сънна апнея също има особено силно влияние върху сънищата. При това състояние дихателните пътища многократно се блокират, причинявайки спирания на дишането, спад на кислорода в кръвта (десатурация) и чести микро-събуждания. Този процес, разбираемо, грубо разрушава нормалната архитектоника на съня, водейки до тежко фрагментиране на дълбокия NREM и особено на REM съня. Вследствие на това, много пациенти с нелекувана апнея съобщават, че сънуват рядко, не помнят сънища или те са неприятни и тревожни. Съдържанието им често отразява физическия стрес – нерядко се сънуват кошмари, свързани със задушаване, давене, невъзможност за дишане или усещане, че сме в капан.

„Кошмарът“ е картина с маслени бои от 1781 г. на швейцарския художник Хенри Фузели. Изобразява жена в дълбок сън с отпуснати под себе си ръце, която сънува кошмар. През това време полувидим кон (метафора за „кошмарът“) наблюдава как демоничен и маймуноподобен инкубус натиска гърдите ѝ.
 

Необичайните навици за сън на известни исторически личности също са крайно любопитни. Томас Едисон например е вярвал, че сънят е по-скоро удоволствие, отколкото необходимост. Едисън е спял едва по няколко часа на нощ, разделени на кратки дремки. Уинстън Чърчил е бил привърженик на следобедните дремки, които му помагали да работи ефективно до много късно през нощта.

Леонардо да Винчи пък е следвал полифазен режим на сън, характеризиран отново с кратки дремки на всеки няколко часа. Този режим му позволявал да има повече време за творчество и открития. Алберт Айнщайн от друга страна е спял по около 10 часа на нощ, а също така е подремвал и през деня, което може би е допринесло за неговите научни постижения. А Чарлз Дикенс е имал навика да спи, обърнат на север, вярвайки, че това подобрява неговата креативност.

Дмитрий Менделеев твърди, че идеята за периодичната таблица му е дошла насън, където е видял елементите подредени в логичен ред. Нилс Бор пък е “видял” как би изглеждала структурата на атома именно по време на сън. Сънувал е електроните, обикалящи около ядрото, подобно на планети около слънцето. Дори теорията на относителността на Алберт Айнщайн е частично вдъхновена от сън, в който той сънувал крави едновременно прескачащи електрическа ограда, а фермер отстрани ги гледа в блажена релативност.

Мъдростта на съня и сънищата е отразена и в много литературни произведения. Безброй цитати от световни автори разкриват вечната човешкото увлечение от съня и неговите мистерии. От Шекспировите „Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък, наш живот! " до лаконичното "Сънят е най-добрата медитация" на Далай Лама.

В българската литература също могат да бъдат открити поетични и философски размисли за феномена "сън". 

Стихосбирката на Пенчо Славейков "Сън за щастие" се отличава с изобилието от многозначими смислови нюанси за концепцията "сън" : поезия философско измерваща непреходния човешки интерес към съня и неговите загадки.

Въпреки популярната поговорка „От сън спомен няма“, качественият сън е абсолютно фундаментална съставка от здравословния и пълноценен начин на живот и вместо да го третираме като нещо второстепенно, трябва да го превърнем в приоритет. Как? С малки, но ефективни стъпки. Вижте ги тук: Хигиена на съня.

Григор Ангелов