Защо сънуваме

 

“Никой не знае как величието осенява човека. То може би лежи скрито в мрака, заспало дълбок сън, или – кой знае? – може би се врязва в него като ония шеметни огнени частици, идващи от космичното пространство. За величието обаче знаем следното: нуждата го вдига от сън и го тласка към действие; то никога не идва безболезнено; то променя човека, пречиства го и в същия миг го въодушевява – след това човек никога не може да възстанови първоначалната си простота.”

 

От зората на времето и през пъстротата на културите, сънят неизменно е пленявал човешкия дух, заемайки свещено място в ритуали и вярвания. Древните са виждали в него не просто покой, а мистичен мост към божественото – египтяни и елини са търсели в съновиденията си послания от висши сили. Самият сън е бил божество: Хипнос за гърците, Сомнус за римляните. Тази вековна почит разкрива дълбоката духовна значимост, която различните народи са приписвали на загадъчното царство на съня.

 

Те са свят на живи картини и дълбоки преживявания – понякога объркващи и странни, друг път носещи ужас или неочаквано прозрение. Но колкото и да сме изследвали техните културни отражения и психологически дълбини, днес науката все още задава своите въпроси. Каква е биологичната загадка зад този феномен? Защо природата ни е дарила (или обрекла) със способността да обитаваме този вътрешен свят през голяма част от живота си и какви са нишките, които го свързват с нашето здраве?"

 

За да разберем сънищата, може би първо трябва да погледнем структурата на самия сън, или архитектониката на съня. Сънят не е монолитен феномен, а циклично преминаващ през две основни фази процес. По-голямата част от нощта заема NREM сънят (без бързи очни движения), който прогресира от леки стадии (N1, N2) до дълбок, възстановителен бавновълнов сън (N3). Макар и тук да възникват мисловни процеси, истинската сцена на ярките, сюжетни сънища е REM фазата. По време на REM съня мозъчната активност наподобява будно състояние, очите се движат бързо, но волевите ни мускули са парализирани (атония), което ни предпазва да не "изиграваме" сънищата си физически. Тези NREM-REM цикли се повтарят, като REM фазите се удължават към сутринта, обяснявайки защо често помним само последния си сън.

 

Науката все още няма единен отговор на въпроса защо сънуваме, но предлага няколко основни хипотези, които вероятно се допълват. Една от водещите теории свързва сънуването, особено в REM фазата, с консолидирането на паметта – сложен процес на сортиране и затвърждаване на наученото през деня и изчистване на ненужната информация от мозъка. Друга важна предполагаема функция е емоционалната регулация. Смята се, че REM сънят и сънищата ни помагат да обработим емоционалните преживявания, особено негативните, в безопасна среда, като по този начин регулираме настроението си и намаляваме емоционалния заряд на стресиращи спомени. От еволюционна гледна точка, теорията за симулация на заплахи предполага, че сънищата са служили като виртуален "тренировъчен полигон" за репетиране на реакции при опасности, повишавайки шансовете за оцеляване.

 

На невробиологично ниво, хипотезата за активация-синтез обяснява сънищата като опит на мозъчната кора да осмисли и подреди в разказ случайните нервни импулси, генерирани от мозъчния ствол по време на REM. Не на последно място, съществува и идеята, че сънищата стимулират творческото мислене и решаването на проблеми, предоставяйки различна перспектива.

Тъй като сънуването е неразривно свързано със структурата на съня, всяко сомнологично нарушение, което я фрагментира, неминуемо се отразява и на нощните ни преживявания. Например, хората, страдащи от безсъние, поради недостатъчния или накъсан REM сън, може да сънуват по-рядко или сънищата им да са по-тревожни. При нарколепсията, с характерното неочаквано нахлуване на REM фаза в будност, пациентите често изпитват изключително ярки, понякога плашещи сънища и халюцинации. Специфично е и REM-поведенческо разстройството на съня, при което липсва нормалната мускулна парализа и хората физически "изиграват" своите, често динамични, сънища.

Обструктивната сънна апнея (ОСА) има особено силно влияние върху сънищата. При това състояние дихателните пътища многократно се блокират, причинявайки спирания на дишането, спад на кислорода в кръвта (десатурация) и чести микро-събуждания. Този процес, разбираемо, грубо разрушава нормалната архитектоника на съня, водейки до тежко фрагментиране на дълбокия NREM и особено на REM съня. Вследствие на това, много пациенти с нелекувана ОСА съобщават, че сънуват рядко, не помнят сънища или те са неприятни и тревожни. Съдържанието им често отразява физическия стрес – нерядко се сънуват кошмари, свързани със задушаване, давене, невъзможност за дишане или усещане, че сме в капан.

 

„Кошмарът“ е картина с маслени бои от 1781 г. на швейцарския художник Хенри Фузели. Изобразява жена в дълбок сън с отпуснати под себе си ръце в дълбок сън, която сънува кошмар, докато полувидим кон (метафора за „кошмарът“) я гледа как демоничен и маймуноподобен инкубус натиска гърдите ѝ.
 

Какво се случва със съня, когато страдаме от хронично сомнологично нарушение?

Нарушенията в съня, като сънната апнея, могат коренно да променят или дори да потиснат способността ни да сънуваме нормално. Ако забелязвате промени в сънищата си, страдате от кошмари със задушаване, не помните да сте сънували отдавна или изпитвате други симптоми на нарушен сън като хъркане, умора или дневна сънливост, е важно да се консултирате с лекар или специалист по медицина на съня. Диагностицирането и адекватното лечение на подлежащи проблеми, включително чрез ефективни методи като CPAP терапията, може да възстанови не само спокойния Ви сън и сънища, но и да предпази цялостното Ви здраве.

 

 

Интересно е да се отбележи какво се случва със съня при започване на CPAP терапия - когато апаратът поддържа дихателните пътища отворени и предотвратява апнеите и по този начин нормализира процеса на сънуването. Често в началото на лечението се наблюдава феноменът "REM rebound" – компенсаторно увеличаване на REM съня, през който мозъкът се опитва да наваксва пропуснатия сън. Това може да доведе до временно завръщане на много ярки, интензивни и запомнящи се сънища. Макар да изглежда необичайно, този феномен всъщност е позитивен индикатор, че терапията работи и качеството на съня започва да се възстановява.

 

СЪНЯТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И КУЛТУРИТЕ

В древен Египет сънищата са били възприемани като важен начин за комуникация с боговете. Египтяните вярвали, че чрез сънищата боговете изпращат съобщения на хората. Тези съобщения можели да бъдат предупреждения, пророчества относно бъдещето или да дават конкретни насоки и съвети. Поради това тълкуването на сънищата било високо ценено умение и практика, често извършвана от жреци или тълкувателиа. Освен това, съществувала практика хора да спят в храмове (инкубация), надявайки се да получат сън с лечебна цел или отговор на важен въпрос директно от божество. За египтяните от древността сънят е бил не само физиологична нужда, но и значим духовен и практически инструмент за връзка с божественото.

 

Изсънувай храмовете на египтяните

 

 

 

Интересно е да се отбележи, че в пред индустриалната епоха е било разпространено двуфазното спане, характеризиращо се с два отделни периода на сън през нощта, разделени от период на будност. Преминаването към монофазно спане, с един дълъг период на сън през нощта, отразява как социалните промени, като Индустриалната революция и появата на изкуствено осветление, са повлияли на естествените ни ритми на сън. 

 

Необичайните навици за сън на известни исторически личности също са крайно любопитни. Томас Едисон например е вярвал, че сънят е по-скоро удоволствие, отколкото необходимост. Едисън е спял едва по няколко часа на нощ, раздекени на кратки дремки. Уинстън Чърчил е бил привърженик на следобедните дремки, които са му помагали да работи ефективно до много късно през нощта. Леонардо да Винчи пък е следвал полифазен режим на сън, пак с кратки дремки на всеки няколко часа, което му е позволявало да има повече време за творчество и открития. Алберт Айнщайн от друга страна е спял по около 10 часа на нощ и също е подремвал през деня, което може да е допринесло за неговите научни постижения. А Чарлз Дикенс е имал навика да спи, обърнат на север, вярвайки, че това подобрява неговата креативност.

 

Сънищата често са били източник на вдъхновение за значими изобретения и открития. Една от историите разказва как Елиас Хоу е изобретил иглата за шевна машина, след като сънувал канибали, които го нападали с копия с отвор близо до върха.

 

Дмитрий Менделеев твърди, че идеята за периодичната таблица му е дошла насън, където е видял елементите подредени в логичен ред. Нилс Бор е “видял” как ще изглежда структурата на атома именно по време на сън. Сънувал е електроните, обикалящи около ядрото, подобно на планети около слънцето. Дори теорията на относителността на Алберт Айнщайн, да го дадем за пример отново, е частично вдъхновена от сън, в който той видял крави, прескачащи едновременно електрическа ограда, докато фермер отстрани ги гледа в блажена релативност.

 

 

Сънищата също са вдъхновявали художествени и литературни произведения. "Франкенщайн" на Мери Шели например е "роден" от кошмар, който Шели сънува през една лятна нощ. Съществуват и предположения, че известни песни като "Yesterday" на Бийтълс също са били вдъхновени от сънища. 

Мъдростта на съня и сънищата е отразена и в много литературни произведения. Безброй цитати от световни автори разкриват вечната човешкото увлечение от съня и неговите мистерии. От Шекспировите „Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък, наш живот! " до лаконичното "Сънят е най-добрата медитация" на Далай Лама, тези думи отразяват възстановяващата сила на съня, неговата връзка със сънищата и дори мъчителното усещане за безсъние.

В българската литература също могат да бъдат открити поетични и философски размисли за съня. Стихосбирката на Славейков "Сън за щастие" се отличава с играта с многозначността на "сън", което води до изобилие от смислови нюанси, обръщащи философско измерение и непреходния човешки интерес към съня и неговите загадки.

 

Безсънно цяла нощ пробдях,

Безмълвна нощ е обивила

со тъмния си плащ света,

и броди безпокойно само

из него моята мечта
 

Качественият сън е в основата на здравето. Той подсилва имунната система, помага за предотвратяване на хронични заболявания, поддържа здравословно тегло и е важен за сърдечно-съдовото здраве . Сънят е също толкова важен за нашето психическо благосъстояние, като подобрява настроението, концентрацията, паметта и намалява риска от психични разстройства.

 

 

Въпреки популярната поговорка „От сън спомен няма“, качественият сън е абсолютно фундаментална съставка от здравословния и пълноценен начин на живот и вместо да го третираме като нещо второстепенно, трябва да го превърнем в приоритет. Как? С малки, но ефективни стъпки: постоянен график за сън, спокойна и тъмна среда в спалнята, ограничаване на синята светлина преди лягане, адресиране на сомнологични нарушения. Резултатът ще е значително по-добър сън и осезаемо подобрение на цялостното здравословно състояние. Изборът е наш.