Как смяната на времето влияе на здравето

 

 

 

 

 

Смяната на времето е практика, която съществува от над век, но и до днес е обект на дебати и противоречия. Някои я смятат за остаряла и ненужна, докато други я защитават като начин за пестене на енергия и по-ефективно използване на дневната светлина.  Историята на смяната на времето е изпълнена с любопитни факти и куриозни случаи.

 

 

Идеята за лятно часово време е предложена още през 1784 г. от Бенджамин Франклин. Той предлага хората да се събуждат по-рано през лятото, за да се възползват от дневната светлина и да пестят свещи.  Идеята му обаче не е приложена на практика чак до Първата световна война, когато Германия и Австро-Унгария въвеждат лятно часово време с цел пестене на енергия.

 

 

САЩ също експериментират с лятното часово време, но с променлив успех.  През 1940-те години липсата на федерален закон за смяната на часа довежда до хаос - в някои градове часовниците се сменят по различно време, а в някои случаи дори в рамките на един и същи град има различни часови зони. 

 

 

През 1973-1974 г.  САЩ  провеждат  експеримент  с  целогодишно  лятно  часово  време,  който  се  оказва  неуспешен  поради  многобройни  оплаквания  от  ранното  стъмване  през  зимата.

 

 

Русия  пък  отменя  смяната  на  часа  през  2011  г.,  оставайки  на  постоянно  лятно  часово  време,  но  три  години  по-късно  се  връща  към  постоянно  стандартно  време.  Дебатът  за  предимствата  и  недостатъците  на  смяната  на  часа  продължава  и  до  днес  в  много  страни,  включително  в  Европейския  съюз.

 

 

 

 

 

 

Въртенето стрелките на часовните повлиява на един от ключовите фактори за физическото и психическото ни здраве, разчитащо правилното  редуване  на  фазите  на  съня  –  повърхностен,  дълбок  и  REM  сън,  както  и  от  нормалните  стойности  на  физиологични  параметри  като  мозъчна  активност,  мускулен  тонус,  кръвно  налягане,  пулс  и  дишане.

 

 

Смяна на часовата стрелка нарушава секрецията на мелатонин (хормонът на съня) и влияе на хормоналния баланс и съответно на емоциите, физическо и психическо натоварване, заболявания, хранене, течности, лекарства, слънчева светлина.

 

 

Признаците за  некачествен  сън могат да бъдат липсата на спомени за сънища, нощни пробуждания, сънливост през деня и циркадни  нарушения  на  съня.

 

 

Организмът ни  е  подчинен  на  циркадни  ритми,  т.е.  вътрешен  биологичен  часовник,  който  регулира  различни  процеси,  включително  съня.  Смяната  на  часа  нарушава  този  деликатен  баланс,  което  може  да  доведе  до проблеми със заспиването и ранно събуждане.  Тялото се нуждае от време, за да се адаптира към новия ритъм, което може да продължи дни или дори седмици. Може да се наблюдава по-повърхностен сън, по-чести пробуждания през нощта и сънливост през деня, както и влошаване на съществуващи нарушения на съня. Например хора с инсомния, сънна апнея или синдром на неспокойните крака могат да изпитат обостряне на симптомите.

 

Смяната на часа не само нарушава съня, но може да окаже влияние и върху  физическото  и  психичното  ни  здраве.  Проучвания  показват  връзка  между  нарушения  сън  и  повишен  риск  от  сърдечносъдови  заболявания  като  инфаркт,  инсулт  и  високо  кръвно  налягане.  Смяната  на  часа  действа  като  допълнителен  стресов  фактор  за  сърдечносъдовата  система.

 

 

Освен  това,  нарушеният  сън  може  да  доведе  до  хормонален  дисбаланс,  който  да  повиши  риска  от  диабет  тип  2,  затлъстяване  и  други  метаболитни  заболявания.  Липсата  на  качествен  сън  отслабва  имунната  система,  което  ни  прави  по-уязвими  към  инфекции.

 

 

Смяната  на  часа  може  да  се  отрази  негативно  и  на  психичното  ни  здраве.  Нарушеният  сън  е  често  срещан  симптом  при  депресия  и  тревожност,  а  смяната  на  часа  може  да  задълбочи  тези  състояния.  Особено  внимание  е  нужно  през  есента,  когато  смяната  на  часа  съвпада  с  намаляването  на  дневната  светлина.  Това  може  да  доведе  до  влошаване  на  симптомите  на  сезонно  афективно  разстройство  (САР),  като  депресия,  умора  и  липса  на  мотивация.  Нарушеният  сън  може  да  повлияе  и  на  когнитивните  функции,  като  концентрация,  памет  и  внимание.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хората с  циркадни  нарушения  трябва  да  обръщат  специално  внимание  на  съня  си  и  да  се  консултират  със  специалист  при  проблеми.  Лекарят  може  да  препоръча  мерки  за  подобряване  на  съня,  като  светлинна  терапия, медикаменти или да насочи пациента към изследвания за сомнологични нарушения.

 

 

 

 

 

Григор Ангелов