
Много хора познават това усещане: след нощ, изпълнена с ярки сънища, се събуждат уморени, въпреки че са спали достатъчно. Има ли връзка между двете? Ново изследване на японски учени насочва вниманието към един любопитен процес, който протича в мозъка по време на REM съня и е свързан с начина, по който той използва енергията си.
Екип от Университета Тохоку проследява в реално време промените в мозъчната кора на мишки по време на естествен сън. Изследователите наблюдават обема на кръвта, нивото на АТФ в невроните и количеството на пирувата – химично съединение, което се образува при разграждането на глюкозата – в астроцитите. Резултатите, публикувани в списание Communications Biology, разкриват интересно разминаване: по време на REM съня, фазата, с която най-често свързваме ярките сънища, обемът на кръвта в мозъчната кора се увеличава, но нивото на АТФ в невроните намалява. С други думи, повече кръв в мозъчната тъкан не означава непременно повече налична енергия за невроните. Именно това разминаване е в основата на открития от учените енергиен парадокс.
Най-скъпият орган в тялото
Мозъкът е сравнително малък орган – тежи около два процента от телесната маса, но използва приблизително 20% от енергията, която организмът изразходва в покой. Причината е, че работата му не спира нито за миг. Той разполага с ограничени енергийни запаси и затова се нуждае от постоянно снабдяване с кръв, която му доставя глюкоза и кислород. Начинът, по който използва и разпределя тази енергия, е от ключово значение за всичко, което се случва в него.
Сънят дава добра възможност да се проследи този процес. Докато тялото почива, мозъкът продължава да работи и през нощта преминава през няколко цикъла, всеки със средна продължителност около 90 минути. В тях се редуват не-REM сънят, който включва три стадия (N1, N2 и N3), и REM сънят, познат още като фазата на бързите движения на очите. Именно с REM съня свързваме най-често ярките и емоционално наситени сънища, макар че сънуваме и в останалите стадии. Тази фаза отдавна носи името „парадоксален сън“ – докато повечето мускули са временно обездвижени, мозъчната активност напомня тази в будно състояние.
Изследването на японските учени показва, че този парадокс има и още една, по-малко позната страна – свързана с начина, по който мозъкът използва енергията си.

Прозорец към спящия мозък
За да наблюдават мозъка по време на естествен сън, изследователите използват необичаен подход. След като откриват черепната кост на мишките, я покриват с тънък слой смола, която се втвърдява под ултравиолетова светлина. Тя предпазва костта от изсъхване и запазва естествената ѝ прозрачност. Така мозъчната кора остава видима и учените могат да проследяват случващото се в нея, без да отварят черепа и да нарушават съня на животните.
С помощта на широкополево флуоресцентно изобразяване екипът проследява три показателя: обема на кръвта в мозъчната кора, нивото на АТФ в невроните и количеството пируват в астроцитите. АТФ е молекулата, която осигурява енергия за работата на клетките, докато пируватът е междинен продукт в обмяната на глюкозата. Той се образува при разграждането ѝ и участва в последващите етапи на енергийния метаболизъм. Учените наблюдават пирувата в астроцитите – звездовидни глиални клетки, които подпомагат работата на невроните и участват активно в енергийния обмен в мозъка. За проследяването на АТФ и пирувата са използвани отделни групи генетично модифицирани мишки със специфични флуоресцентни сензори.
Интересни промени се наблюдават още по време на не-REM съня. Наред с бавните делта-вълни учените регистрират и по-слаби колебания в тета-диапазона. Те се оказват свързани с последващи промени в обема на кръвта в мозъчната кора, които настъпват около четири секунди по-късно. Това подсказва, че мозъчното кръвообращение не остава постоянно дори по време на сън, а се променя в съответствие с невронната активност и метаболитните нужди на мозъка.
Петдесет секунди преди съня
Най-интересните промени започват още преди мозъкът да навлезе в REM фазата. Около 50 секунди преди началото ѝ обемът на кръвта в мозъчната кора започва да нараства. Промяната първо се появява в задната част на кората, а след това постепенно се разпространява напред. Целият процес продължава около 15 секунди.
Според изследователите това може да е част от подготовката на мозъка за REM съня. Увеличаването на кръвния обем започва още преди електрическата активност да покаже, че тази фаза е настъпила.
По време на REM съня обемът на кръвта в мозъчната кора се увеличава, докато нивото на АТФ в невроните намалява.
След като мозъкът навлезе в REM фазата, се наблюдава и друга промяна: количеството пируват в астроцитите се увеличава. Това може да означава, че в тези клетки има повече наличен енергиен субстрат или че те разграждат глюкозата по-интензивно. При невроните обаче картината е различна – концентрацията на АТФ продължава да намалява. Така се очертава и същинският парадокс: кръвният обем и пируватът се увеличават, но количеството на основната енергийна молекула в невроните спада.
Къде отива енергията?
Какво всъщност причинява спада на АТФ в невроните? Изследователите все още нямат еднозначен отговор, но разглеждат няколко възможности. Едната е, че невроните просто изразходват повече АТФ по време на REM съня. През тази фаза протичат процеси, свързани с реорганизацията на синапсите и обработката на спомени, както и активна комуникация между хипокампа и мозъчната кора. Всичко това изисква енергия и може да допринася за повишеното натоварване на невроните. Тези процеси обаче не са измервани пряко в конкретното изследване.
Възможно е причината да се крие и в начина, по който енергията достига до невроните. Астроцитите участват активно в снабдяването им с енергийни субстрати и ако този обмен се промени по време на REM съня, невроните може да разполагат с по-малко ресурси, дори когато в мозъчната тъкан има достатъчно налични метаболити. Не е изключена и промяна в работата на митохондриите – клетъчните структури, в които се произвежда голяма част от АТФ. Възможно е спадът да се дължи не на един, а на съчетание от тези механизми.
Има и нещо важно, което трябва да имаме предвид, когато тълкуваме резултатите. Изследването е проведено върху мишки и не разглежда самото сънуване, нито усещането за умора след събуждане. Затова все още не знаем дали и доколко наблюдаваните промени в енергийния обмен имат отношение към умората, която понякога изпитваме след нощ с ярки и запомнящи се сънища.
Енергийният бюджет на мозъка
Мозъкът не използва енергията си по един и същи начин през цялото време. Нуждите му се променят в зависимост от това дали сме будни, спим дълбоко или се намираме в REM фазата. Той трябва непрекъснато да поддържа жизненоважните си функции, но и да осигурява енергия за различните процеси, които протичат в него. Новото изследване показва колко динамичен е този баланс и колко различно могат да се съчетават доставката и потреблението на енергия дори в рамките на една нощ.
„Разбирането на това как мозъкът балансира доставката и потреблението на енергия може да помогне да обясним какво прави биологичния интелект толкова ефективен“, отбелязва водещият автор на изследването Юсуке Такахаши. REM сънят е интересен пример за този сложен механизъм – докато мозъкът поддържа активността на своите невронни мрежи, начинът, по който осигурява и използва енергията, се променя.
REM фазата има значение не само за изследването на мозъчната дейност, но и от клинична гледна точка. По време на нея тонусът на повечето скелетни мускули силно намалява, включително на част от мускулите, които поддържат горните дихателни пътища отворени. Това ги прави по-податливи на стесняване и колапс. Ето защо при хората с обструктивна сънна апнея епизодите на запушване на дихателните пътища по време на REM съня често са по-продължителни и могат да доведат до по-изразено спадане на кислородната сатурация.
Какво означава това
Сънят далеч не е време, в което мозъкът просто си почива. Дори когато сме заспали, в него продължават сложни процеси, а начинът, по който клетките получават и използват енергия, се променя от една фаза към друга. Това е още едно напомняне колко активен остава мозъкът през нощта. Повече за това какво се случва, докато сънуваме, можете да прочетете в статията ни „Защо сънуваме“.
Когато се събуждаме уморени въпреки достатъчното време, прекарано в сън, не бива да пренебрегваме и неговото качество. Една от възможните причини са повтарящи се прекъсвания на дишането през нощта, които често остават незабелязани. Ако се съмнявате, че може да имате сънна апнея, можете да проверите риска си с въпросника STOP-BANG на страницата ни „Тествай съня си“.
Продължете да четете
- Здраве и навициОт колко часа сън наистина имаме нужда?
- Здраве и навициКаква е оптималната температура за здрав и пълноценен сън?
- Нарушения на съняИнсомния (безсъние): причини и лечение
Библиотека на съня
Източници
Yusuke Takahashi, Yoko Ikoma, Ko Matsui, „Energy paradox in REM sleep: balancing supply and consumption in brain metabolism“, Communications Biology, 27 юли 2026 г., DOI: 10.1038/s42003-026-10646-6. Съобщение на Факултета по науки за живота (Graduate School of Life Sciences), Университет Тохоку, 28 юли 2026 г.
Цитатът от изследователите е в превод на автора.
Дата: 14 Ное 2026















Остави мнение/коментар