Наистина ли сънят преди полунощ е най-важен? Какво казва науката

Почти всеки е чувал фразата: „Един час сън преди полунощ се равнява на два след това.“ На пръв поглед звучи като поредния стар мит, който се предава от поколение на поколение. Истината обаче е, че зад това твърдение има известна научна логика — просто тя не е свързана магически с часовника и настъпването на 00:00 ч.

Причината е в начина, по който работи нашият биологичен часовник. През първата част на нощта организмът прекарва повече време в т.нар. дълбок сън (бавновълнов сън или N3 фаза). Именно тогава се случват едни от най-важните възстановителни процеси в тялото.

При хора, които си лягат сравнително рано — например между 22:00 и 23:00 ч. — този дълбок сън обикновено е най-изразен в часовете преди и малко след полунощ.

Защо ранното заспиване е особено важно при децата?

При децата и тийнейджърите дълбокият сън е още по-важен. Именно тогава се отделя най-голямо количество хормон на растежа, който участва в развитието на костите, мускулите и тъканите.

Освен физическото възстановяване, мозъкът обработва и затвърждава наученото през деня. Затова липсата на качествен сън често се свързва с по-трудна концентрация, раздразнителност и проблеми с паметта.

Ако едно дете заспива много късно, организмът може да пропусне част от най-дълбоките и възстановителни цикли на съня. Това не означава, че сънят след полунощ е „безполезен“, но архитектурата на съня вече е различна.

В по-късните часове REM сънят (фазата на сънищата) започва да заема по-голяма част от нощта. Той е много важен за мозъка и емоциите, но не компенсира напълно липсата на дълбок сън.

Къде се появява проблемът при сънната апнея?

Тук идва един важен детайл, който много хора пропускат.

Възможно е човек да си ляга навреме, да спи по 8–9 часа и въпреки това да се чувства постоянно изтощен. В подобни случаи понякога причината е обструктивна сънна апнея.

При това състояние дихателните пътища се стесняват или затварят по време на сън. Кислородът намалява, а мозъкът предизвиква кратки микросъбуждания, за да възстанови дишането.

Повечето хора дори не помнят тези събуждания. Проблемът е, че те могат да се случват десетки пъти на час и постоянно да прекъсват дълбоките фази на съня.

Какво помага?

При диагностицирана сънна апнея една от най-ефективните терапии е използването на CPAP апарат.

Устройството подава постоянно въздушно налягане по време на сън и поддържа дихателните пътища отворени. Така се намаляват спиранията на дишането и честите микросъбуждания.

Много пациенти споделят, че след започване на терапията за първи път от години се събуждат с усещане за реална почивка.

Затова и идеята, че „сънят преди полунощ е най-ценен“, не е напълно мит. По-важното обаче не е само кога спим, а дали организмът изобщо успява да достигне качествен и непрекъснат дълбок сън. Както и дали спазваме обща хигиена на съня. За нея можете да прочетете повече тук.

 

Вижте и другите ни сомно-статии от рубриката ни 📖 "Библиотека на съня".

---

Григор Ангелов